За Георги Георгиев и неговия (не)фантазен реализъм

От малък още да прозреш, че ужасите, които виждаме (и преживяваме), не са фантастични сюжети, родени от развихрената фантазия на скучаещ писател, а са съвсем реални за голяма част от хората. И да имаш смелостта да ги опишеш – като начин да ги приемеш и доколкото можеш, да ги преодолееш. И ако твоите писания помогнат поне на един човек да ги победи, да промени сюрреалистичния пейзаж около него и в него, значи си успял.

Това се опитва да направи Георги Георгиев със своята книга “(Не)човешки истории”, която трябва да се чете не само с очи, но и със сърце. Днес ви предлагаме откъси от нея, както и откровен разговор с младия писател.

Роза МАКСИМОВА

---------------

Георги Георгиев: Струва си да се пише за всичко, от което човек може да извлече поука или надежда.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Разкажи ни за себе си, Георги. Как започна да пишеш проза, как откри литературата въобще?

– Здравейте, Роза. Открих литературата още като дете, и то не в книгите, които ни караха да четем в училище, а в съвсем различен вид проза, а именно фантастиката. На точно този вид литература се натъкнах в библиотеката в селото, където съм израснал, и бях напълно погълнат от нея. Както всяко дете аз също бях с развинтено въображение и обожавах всякакъв вид фантастика. Колкото до моето начало – започнах да пиша преди три-четири години, вдъхновен от книгите на Стивън Кинг. Първия си разказ озаглавих “Кошмарни дни”, а жанрът му е ужаси, мистерия. След него написах още няколко страшни историйки, преди да ми просветне, че истинските ужаси не са във фантастиката. Кошмар е думата, която може да опише живота на голям процент от хората около нас...

– Разказите ти са един вид дневник – описващ обикновени, ежедневни случки, даже моментни, бих казала. Граматичното лице, от което разказваш, е 1 л., ед. ч, но се гледаш някак отстрани, сякаш страничен наблюдател описва твои действия, мисли, преживявания. Защо избра такъв стил на изразяване?

– Освен че това е моят стил, според мен по този начин читателят най-лесно може да вникне в мислите на героя и което е по-важното – да усети неговите чувства в дадена ситуация и да се постави на негово място.

– Всички случки, описани в книгата ти, ли са истински, или има и доза художествена измислица?

– Да кажем и двете, че и нещо повече. Разказите в книгата ми са комбинация между истински истории, примесени с мои мисли и разсъждения. Също така мога да ви споделя например, че някои от разказите са мои сънища.

– Четейки заглавията на твоите “(Не)човешки истории”, а и самите тях, попадаме в един лабиринт от житейски истории, противоречия, антиподи, някои доста мрачни – “Пустота”, “Жива душа”, “Живата гора”, “Село Забрава”, “Неприемливо”, “Твърда земя”, “Души за продан”... – животът с цялата си пъстрота, събран в една малка книжка. Кое те вдъхновява, Георги, откъде идват сюжетите ти, за какво си струва да се пише?

– За всичко, от което човек може да извлече поука или надежда, което да го накара да се замисли и сърцето му да заработи на друга честота. По-добра честота. Аз лично бивам вдъхновен от всичко. Може да е просто дума или някоя случка, или нещо, което е привлякло вниманието ми.

– Днес много млади хора пишат фентъзи, потопявайки ни в свят на вампири, дракони и всевъзможни изумителни същества, невидими, но живеещи сред нас. Как приемаш тези фантазни истории? Не са ли те по-интересни за читателя?

– Напълно е възможно за по-младите читатели това е интересно четиво, но аз лично нямам нужда от дракони, феи и магьосници. Огледайте се наоколо и ми кажете: нима не живеем в един фантастичен свят?

– Има ли история, която би прераснала в по-голяма форма – повест, роман например, или ти предпочиташ кратката форма? Защо?

– На този етап от развитието ми като писател не смятам, че съм готов да се хвърля в дълбоките води. Но и не е само това. Аз мисля, че в забързаното си ежедневие не всички хора могат да отделят време да четат романи... Освен това, за да кажеш истината, не са нужни много думи!

– Имаш ли си любим разказ – такъв, с който се гордееш особено много? Или някой, който се е получил доста трудно, така че ще помниш завинаги неговото създаване?

– Пиша историите си бързо. Просто сядам и изливам душата си. Трудно ми е, когато историята съдържа реални хора и много човешка болка от онази, незаслужената. Любими разкази имам доста, не мога да се спра на конкретен – “Герой”, “В една дъждовна нощ”, “Октомврийски дъжд”, “Завинаги заедно”...

– Какъв е идеалният герой според теб? Имаш ли си любим герой от твоите произведения?

– Смъртта! Моят любим герой е неразбран и неоценен. Моят любим герой винаги прави правилното нещо, дори и с цената да бъде намразен от всички. Това описва и идеала ми за персонаж като цяло.

– Когато пишеш, съобразяваш ли се с читателите, с отзивите, с желанията им, или се доверяваш само на фантазията си и на това, което ти е на душата?

– По принцип не се съобразявам с никого, изключение правят близките ми хора, на които давам да огледат разказите ми, преди да ги публикувам. Все пак, ако започна да се съобразявам с всички , това ще ограничи свободния поток на въображението ми. Често хората искат от мен по-ведри истории, но засега не съм могъл да удовлетворя желанията им.

– Направи подарък на читателите на в. “Компас” – твой любим разказ например.

– Подарявам ви поглъщащата ни “Пустота” ----->>>>>

---------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------