Стефан Апостолов: За да пишеш на исторически и краеведчески теми, трябва да имаш голямо желание, голямо сърце и родолюбие

Стефан Апостолов е роден на брега на морето и целият му живот преминава на морския бряг, посветен изцяло на морето, на родния край и неговата история. Завършил е “Индустриален мениджмънт”. Бил е два мандата общински съветник в Община Бургас. Окръжен съдебен заседател в Бургаския окръжен съд.

Автор е на книгите: “Големият залив”, “Полуостровът”, “Остров Света Анастасия”, “Балканската война”, “Преображенското въстание”, “Линията Мидия-Енос”, “Бургас и морето”, “Тракийското светилище “Беглик таш”, повестта “Живот...”, “Поповци”, “Бургас и морето” и др. По негови книги има създадени игрален филм и театрална постановка. Пише статии за вестници, списания и интернет издания.

Член на Сдружение Бургаска писателска общност и на Съюза на независимите български писатели – София. Скромен дарител на българската църква “Св. Стефан” в Истанбул.

Роза МАКСИМОВА

---------------

Стефан Апостолов: За да пишеш на исторически и краеведчески теми, трябва да имаш голямо желание, голямо сърце и родолюбие.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Г-н Апостолов, вие сте инженер, имате специалност “Индустриален мениджмънт”, бил сте общински съветник... и писател. Как съвместявате всички тези дейности, как се допълват те?

– Работил съм в индустриални предприятия с водещо значение за Бургаска област, с големи отговорности и задължения от моя страна. Наред с това съчетавах работата и с обществени задължения като общински съветник, окръжен съдебен заседател и други дейности. Всичко съм изпълнявал с пълна отговорност и съзнание, че върша нещо полезно. Любовта към историята и събитията, ставали в нашия Бургаски регион, ме вълнува доста отдавна. Винаги съм се интересувал от събитията през вековете в Бургас, Южното Черноморие, Странджа планина, Източна Тракия, Цариградския район, Босфора и т.н., по-голямата част заселени с българи още от 813 г. (хан Крум) и 927 г. (цар Симеон). В нашия дом винаги е имало исторически и краеведчески книги и може би това е дало отражение за моята насоченост в тази област. Когато човек много силно желае нещо да се случи и целенасочено работи с години върху това, той намира начин да съчетава работата с обществените и семейните задължения, както и да твори, упорито и целенасочено.

– Кое ви привлече в изследването на историята на Бургаския край и в описването й в редица книги?

– Близостта с византийския Константинопол, по-късно османския Цариград, спасяването на християнска Европа от нашествието на исляма от българския хан Тервел през 718 г., безбройните войни, събития и въстания, дипломация, тактичност и въздържаност при вземане на важни решения, мъките и трагедията на българите, живели в този регион. Събитията, станали в Анхиалското поле и залива, в Аполония и Месемврия, в крепостите Дебелтун, Скафида, Русокастрон и Маркели. Възникването на Бургас и оформянето му през вековете като бързо развиващ се търговско-промишлен град с развито корабоплаване. Основаването на първата българска църква и първото българско училище в Бургас, през 1869 г., от моя прадядо (по майчина линия) иконом поп Георги Ст. Джелепов, на фона на турско-гръцкия облик на града по това време. Бургас, като най-голямо средище на многобройната тракийска емиграция след Освобождението и най-близък пункт до поробена Източна Тракия, изиграл ролята на легален център на войводи, четници и организатори по време на последното българско въстание – Преображенското 1903 г. Приютяването и устройването на хилядите български бежанци след 1903 г. и след Балканската война 1913 г.

– Написал сте книги за остров Света Анастасия, за Тракийско светилище Бегликташ, за Преображенското въстание, за Балканската война, за Бургас, за залива... Кое събитие в историята на Бургаския край ви е направило най-силно впечатление, за което бихте разказвали без спиране и без умора?

– Освен посочените книги, нескромно бих отбелязал, че има телевизионен филм по моята книга “Тракийско светилище Бегликташ” – “През погледа на огнения лъв” и театрално-поетична постановка “Кюприйска епопея”, по книгата ми “Полуостровът”, в която главната роля изпълнява актьорът Валери Еличов. Но на въпроса: Събитията, които могат да се отличат, са доста, но на първо място бих посочил Ахелойската битка през 917 г., в която цар Симеон разбива войските на най-опитния византийски пълководец Лъв Фока, прилагайки знаменитата примка на Ханибал, за която той е учил в Магнаурската академия в Константинопол. На второ място бих посочил Преображенското въстание 1903 г., за което няма да се уморя да разказвам, без спиране и без умора, защото в официалната история пише два-три реда за въстанието, а в учебниците почти нищо не пише. Уважаваният проф. д-р Иван Карайотов през 2010 г. писа: “... нашата най-нова история твърде скъпернически отделя място на саможертвените преображенци.”

Да, действително Бургас взема дейно участие при подготовката на въстанието с провеждането в града през 1897 г. на първият Учредителен конгрес на Тракийските дружества в България, на който се взема решение за образуване на тайни революционни групи, както и да се изпратят агитационни чети за организиране на населението в Одринско. Организацията по въстанието през годините продължава в Минковия хан, разположен някога на ул. “Фердинандова” №63, на ъгъла с ул. “Ивайло”. Там са отсядали Гоце Делчев, Михаил Герджиков, Лазар Маджаров, кап. Стамат Икономов, както и войводите Георги Кондолов, Дико Джелебов, Яни Попов, Лефтер Мечев и др. Над 2/3 от бургазлии са потомци на преображенци и източнотракийци, за които спомените са още живи, а от десетилетия не виждаме в Бургас официални чествания или молебен в памет на преображенци на общоградско ниво.

– Кое е мястото, което всеки бургазлия, а и всеки гост на Бургас, непременно трябва да посети и да познава?

– Забележителностите в съвременен Бургас са много, но за да се посетят най-важните места, трябва да се направи разходка, която да започне от ул. “Богориди”, като първо задължително се посети археологическия музей, художествената галерия “Петко Задгорски”, галерия “Богориди”, Морската градина, Морското казино, моста на плажа, от там да се продължи към пристанището – Морската гара, качва се на първото пасажерско корабче и отплава за остров Св. Анастасия. Заслужава си всеки да се потопи в красотата и атмосферата на морето и миналото, активен отдих, кратки приключения и незабравими преживявания и емоции. Бургас е морски град и всичко трябва да е свързано с морето.

– Каква е мисията на писателя историк и краевед и смисълът на неговата работа?

– За да пише човек на исторически и краеведчески теми за нашия град, за нашия край, трябва да има в себе си много голямо желание, голямо сърце и родолюбие. Да притежава чувство за историчност, уважение към миналото и преклонение пред подвига на българите, живели в региона. Да има много голяма вътрешна нагласа и хъс, че пише и прави добро, от историческа гледна точка за хората. Мисията на всеки изследовател, краевед, документалист е да пише книги, статии, които да показват обективно събитията, живота, трагедията и героизма на техните предци, да се помнят, знаят и предават на младите и идните поколения. Книгите да са написани на достъпен език и в никакъв случай да нямат търговско-комерсиална насоченост. Да не пести труд и средства, а печалбата в никакъв случай да не е водещото!

– Интересуват ли се младите бургазлии от историята на своя град? Представихте ли книгата си “Бургас и морето” в училищата, пред учениците?

– Една от последните ми книги е “Бургас и морето”, на която редактор и издател е д-р инж. Денчо Михов. Това е един обемист труд (летопис) от 600 страници, който изцяло обхваща историята и събитията, станали в Бургас и околностите, описани в хронологичен ред от I век, когато римляните вече са стъпили по нашите земи, но с по-задълбочено изследване от 1700 г. до 2014 г. Вниманието е насочено освен към историческия, така и към стопанско-административния, образователния и духовния живот на град Бургас (без засягане на въпроси, свързани със спорт и политика). Много задълбочено е разгледана и дейността на Община Бургас от нейното създаване на 7 февруари 1878 г. до 1 ноември 2014 г., по кметове, по дейности и събития, година по година, с много снимки, карти и схеми.

Книгата “Бургас и морето” представихме с журналиста-историк Георги Райков в Дом на писателя, пред морската общност в Клуба на моряка, както и в Английската езикова гимназия на два пъти, пред различни класове, по определени проекти. През м. април на тържествен училищен съвет подарих книгата на ПГЕЕ “Константин Фотинов” – Електротехникума, във връзка с 50-ата годишнина от основаването. Директорът на гимназията г-н К. Папазов ми отправи покана да представя книгата пред учениците в удобно време.

А дали се интересуват младите бургазлии от историята на своя град? Определено, интересуват се, и то от събития, за които не са чували, или се отнасят за техния квартал, тяхната улица или училище. Въпросите, които задават, са много и от всякакво естество.

– Върху какво работите сега?

– Работя върху една поредица “Апостоли” – това са отделни книги за личности, възрожденци, учители, свещеници, войводи, кметове, народни представители, общественици и др. от XIX и началото на XX век, от Бургас и Бургаска област.

– На юг от Бургас е мистичната планина Странджа, тук сме подвластни и на магията на морето. Ще споделите ли някой любопитен и малко известен факт от местната история?

– През 327-326 г. пр. Хр. Лизимах е телохранител на Александър Македонски и като такъв участва в похода към Индия. През 305 г. пр.н.л. Лизимах е вече диадохит (приемник-управител) на Тракия. Емблемата му върху изсечените царски монети е фигура на лъв. Според преданията последната резиденция-крепост, която построява и където прекарва остатъка от живота си, е в близост до устието на река Ропотамо. И си задаваме въпроса: Природен феномен ли е Лъвската глава над р. Ропотамо, или е издялана по нечия заръка? Може би по заръка на Лизимах?! По-късно крепостта Ранули (Лъвската глава) е описана в Хамбарлийския декрет на хан Крум от 813 г., заедно с Анхиало, Дебелтун и Созопол, като четирите крепости са под управлението на кавхан Иратаис. При строежа на язовир “Ясна поляна” (1966-1970 г.), община Приморско, са намерени монети – златни статери с образа на Филип II Македонски и Александър III Велики, и бронзови монети на Лизимах. А миналата есен на 2016 г. край Приморско в една от могилите в местността Салихлер недалеко от крепостта Ранули (Лъвската глава) е открито златно съкровище, от времето на Александър Македонски и Лизимах, находка №1 на България за 2016 г., датирано от специалистите от далечната 320-280 г. пр.н.л. Откритието потвърждава присъствието на великите владетели в района, преди новото летоброене.

Трябва да посочим и това, че през април 718 г. когато Арабският халифат се подготвя за война с Византия, по нареждане на император Лъв III Исавър придворните патриции скриват семействата си и десетки сандъци със злато и скъпоценности именно в крепостта Ранули и през същата година хан Тервел помага на ромеите във войната срещу арабите (сарацините), като спасява християнска Европа от ислямизация, признато от всички европейски и световни историци. Много по-късно, 1790-1810 г. Вълчан войвода крие под Лъвската глава златото и среброто от ограбената на няколко пъти турска хазна – и този връх след това носи името Вълчаново кале, както го наричат и днес местните жители. Много злато и сребро има скрито там през вековете, но... Интерес към съкровищата около Лъвската глава и района на Приморско проявява многократно цар Борис III още от 1920 г., за което е разполагал с карта от Рим. След това проф. Богдан Филов с немски археолози, по нареждане на Химлер през 1942 г., също проучват района. Интерес към мястото проявява и световноизвестната астроложка от Русия Тамара Глоба, през 1991 г., както и много други личности.

През лятото на 2012 г. археологът проф. Николай Овчаров направи съвместна експедиция с екипа си и Нова телевизия, под скалния феномен Лъвската глава над река Ропотамо. Той споделя във вестник “Труд” на 9 август, че според една от легендите там има затрупан кладенец със златни монети, закопани от самия Вълчан войвода.

– Направете подарък на читателите на в. “Компас” – откъс от ваша книга например.

– Бих посочил някои по-интересни факти и събития за града от книгата “Бургас и морето”, които мисля ще са интересни за вашите читатели.

• Първи кмет на Бургас след Освобождението 1878 г. е Нико Попов.

• При първите избори през м. юли 1880 г. вместо с бюлетини, гласуването за единия кандидат става с бял боб, а за другия кандидат – със зърна нахут.

• Първата библиотека в града е на училище “Константин Фотинов”, основана през 1883 г., днес продължава да работи и обслужва учениците.

• Първият гражданин, получил почетното звание “Почетен бургаски гражданин”, е френският вицеконсул в Бургас Емил де Лавеле, а вторият, получил същото звание, е Негово Велико Благородие Николай Гартвинек – вицеконсул на Русия през 1884 г.

• Княз Фердинанд I посещава Бургас за една година (1888 г.) четири пъти, във връзка със строителството на пристанището.

• С Царски указ от м. януари 1900 г. Айтоските минерални бани (Айтоските лъджи) са прехвърлени за вечно ползване на Бургаската градска община и стават Бургаски минерални бани.

• Първият влак в Бургас пристига на 14 май 1900 г., а пристанището е пуснато в експлоатация на 18 май 1903 г.

• През 1908 г. окончателно е приет плана на бъдещия парк “Приморска градина – цар Борис III” (дн. Морската градина) – изработен от паркостроителя Гюлменов, бивш уредник на парк “Скобелев” в град Плевен. А самото изграждане на градината започва през 1910 г. от паркостроителя Георги М. Духтев.

• За първи път Бургас получава електроенергия през 1927 г. от централата “Адрее” на мина “Черно море” и то само за осветление, вечер от 19 до 21 ч.

• Кметът Атанас Сиреков – назначен от правителството (1936-1939 г.), въвежда модерна за времето си електрификация и водоснабдяване на града и много други новости. Той прави фонтана в Морската градина със светещи ефекти.

• Община Бургас от Освобождението 1878 г. до 2017 г. има 67 кметове.

• Най-младият кмет досега е Ясен Русалиев – 1880-1883 г., който на 28 години поема общинските дела.

• Най-малко е кметувал Георги Турлаков – от 18.02.1886 г. до 05.03.1886 г. – 15 дни.

• Улицата с най-много променени имена, е ул. “Фердинандова”: първото и име е “Сака йолу” – улицата на сакаджиите, водоносците; ул. “Мугрес махлеси” – старото име на кв. Горно Езерово; ул. “Хасекийска” – привилегирована област; ул. “Фердинанд I”; ул. “Търговска”; ул. “9-и септември”; за кратко пак е ул. “Търговска” и осмото й име е ул. “Фердинандова”. Преди 5 години имаше предложение от патриотични общински съветници улицата да се преименува на “Хан Тервел”.

--------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------