Предговор към "Ето ме днес съвършено разлистена"

Явлението “Петя Дубарова” (1962-1979 г.) е уникално в българската литература – и би било такова във всяка една литература. С изключение на някои детски творби, написани във възрастта от 10 до 13 години, Дубарова, по време на кратката си литературна кариера, създава поезия, която носи отличителните белези на огромен талант.

На 15 години Дубарова вече демонстрира майсторство на формата и езика; характерни само за нея метафори и сравнения и изключителна поетическа енергия. На 16 години (между другото, Дубарова не е писала много през последната година от живота си) поетесата обогатява стихотворенията си с философски идеи за смисъла на човешкия живот и по-специално разработва темата за универсалната доброта, за способността на човека да бъде силен, добродетелен, изпълнен с достойнство. В кратката си творба, озаглавена “Морето ІІ”, Петя представя себе си именно като такава личност:
“И аз стоя изопната и няма,
на пясъка самичка под небето,
и чувствам се горда и голяма,
и силна, и добра като морето.”

Но въпреки това Дубарова се самоубива на 17-годишна възраст. Внезапно, тя трябва да е стигнала до заключението, че светът не се нуждае от благородството на душата и ума й. Както посочва Белин Тончев в “Млади поети на нова България”: “Това беше трагична реализация на първия брутален опит от страна на заобикалящата я среда да навлезе в нейния деликатен свят.”

Четири нейни стихосбирки са издадени посмъртно: “Аз и морето” (1980 г.), “Поезия” (1984 г.), “Лястовица” (1987 г.) и “Най-синьото вълшебство” (1988 г.).

Както би могло да се очаква, някои от темите на Дубарова се отнасят до всекидневните случки, задачи и грижи от живота на една ученичка: посещаването на училище; работата по време на учебните занятия; свободното време в неделя; желанието й да има приятел и др. В “Мисли в час” Дубарова пише:
“Омръзна ми да бъда все послушна –
да слушам и мълча, да бъда в час
и само химикалът ми да шушне
по бели листи със мастилен глас.”

Ето как поетесата описва момчетата:
“Внезапно разклонили мъжки вени
и вдигнали широки рамене…”

В “Събота” тя мисли за себе си като за:
“…тъмна, неразбрана
и гъвкава, и дива като рис.
Умора, страх, тъга или каприз
напускат ме като зарасла рана –
не зная просто как да се наричам.”

Но в понеделник щом облече “престилка с цвят на черната дъска”, тя ще бъде отново “добро момиче”.

В едно от поредицата стихотворения, посветени на сънищата и мечтите й, Дубарова пише:
“Там чака ме сънят ми, а от него с първи вик,
най-чист, като дете новородено,
ще трепне Понеделник, ще проплаче и за миг
ще легне във ръцете ми засмени.”

В “Сънят ме докосва” с уникална свежест и оригиналност Дубарова предава поетичното възприятие на тривиални външни обстоятелства:
“Бездомни като рибите
се гонят листи есенни,
пияни от дъжда,
заболи смешно фибите
на жилките си, песенно
се люшкат на стада.”

В други стихотворения детето-поет осмисля аспекта на своите отношения с останалия свят със задълбочеността и зрелостта на възрастен. В “Невинна като детско своеволие” (посветено на нейния баща) тя пише с поразяваща сила за неравенството и жестокостта в човешките взаимоотношения.
“И чувствам ли се сам-сама и ничия,
подмамена от мимолетна слава,
ранена от студени безразличия,
той (стихът й, б.м.) властно, мълчаливо ме спасява.”

Твърде често поезията на Дубарова свидетелства за едно неразбираемо за нейните връстници възприемане на трудностите и парадоксите на живота. В “Ела сега” заклеймяващо замърсяването на морето, тя се обръща към чувството за отговорност и съвестта на твореца:
“Ела сега, спасителю-поете,
не с лист и молив, не за да заплачем!
(Как лесно е да плачеш върху листа!)
Побързай, братко! Да заключим нека
отровата и силата нечиста,
която е обхванала човека!...”

В друго стихотворение, написано в същия дух: “На един поет”, Дубарова напомня на твореца къде всъщност се намира той и какви са неговите отговорности:
“Поете, мразя хищната ти муза,
тя все далеч от хора те зове.
Как вплитат те във мрежа от илюзии
и тайни тези твои богове!

Езичнико, разстреляй боговете,
не вярвай ти на тяхното “ела”!
Под теб земята, проста като цвете
ти шепне нещо с тембър на пчела!

Ела при нас – трогателно несръчен,
смутен, какъвто си, такъв бъди –
тук, само тук, щастливецо измъчен,
стихът ти жив ще се роди!”

Юнг възприема естетическия израз на интуиция от такъв порядък като “духовна мощ” на “детския прототип, изразяващ се в кризисни моменти като изкупителен и спасителен разум”. Поезията Уърдсуърт (Wordsworth) се счита за основа на разсъжденията на Юнг. Така или иначе, като цяло, и поезията на Дубарова попада в тази категория. Тя защитава идеята, че хармонията и личностната индивидуалност могат да съжителстват, а хаосът – да бъде овладян.

Не е чудно, че преводачът Уилсън (Wilson), който е прекарал известно време в България, преподавайки английски език, решава, след като се запознава с работите на Дубарова, да подготви тази първа книга с нейна поезия и проза на английски език, представляваща 50 стихотворения, един брилянтен разказ (под формата на диалог между поетесата Петя и личността Петя), няколко откъса от дългия й дневник, както и интересна и полезна информация за живота й.

Уилсън и неговите сътрудници са се справили възхитително със задачата си.

Несъмнено ще има и други преводи (на английски и други езици) на поезията на Дубарова, а Уилсън ще бъде пионерът в тази дейност.

Ако трябваше да прочета само една стихосбирка на млад поет (независимо от националността) сред скуката на дълга северна зима, бих избрал тази на Петя Дубарова.

Юри Видов Караджордж
Държавен колеж – Castleton

--------------

Петя Дубарова, "Ето ме днес съвършено разлистена", Бургас, 2011 г.