Пътуване

Памет в акростих

Радой Ралин

Радой пари не може да печели,
Ала тояги помни сатирика.
Далече стига той със думи смели,
От него трайна жизнерадост блика
И еква дар дори му на езика.

Радой е волна радост за народа,
Аршин за сладост има личен,
Лице с брада като сатир античен
И търпи през дъх, на хатър и сгода
Нали затуй е винаги обичан.

Стефан Цанев

След толкова митарства
Той обеца си има на ухото.
Едно след друго падат стари царства –
Фактически в света не пада злото.
Агитките са еднодневки в дните,
Народът слуша ги с памук в ушите.

Цената Цанев мери с парчета.
Анатемосва кривото поета.
Носете си новите дрехи, момчета!
Еснафите също си имат големи проблеми,
Във джоба да скътат на порции нашето време.

Стоян Венев

Смехът е ясно слънце за света.
Тревата се надсмива на смъртта,
Орелът пък на охлюва се смее:
Я вижте го – с пълзение живее!
Надсмиват се над смешното в живота!

В смеха е силата. Без смях живее скота.
Един се смее върло с цяло гърло,
Не смее друг от страх да се засмее.
Ехти на Хитър Петър българския смях.
Вървя подире му. Дали го проумях?

4 май 2020 (понеделник)

За любовта

Погледнато отвън, добре личи ни
на колко с теб, на колко сме години,
но кой отвънка може да познае
къде под тази външност любовта е –
дали за миг се появява тука,
когато птицата на клонче чука
или на кестен млад във цветовете,
а може би е в пръсти на ръцете,
които се прегръщат. Може би е
в гърдите ни и тя ще се открие
единствено на двама ни, когато
усетим порива на ранно лято,
което и през март, през февруари
е властелин на зимни календари.
И то ме е събудило в момента
и ми представя хубавата лента
на туй, което преживяхме вече
и през нощта ме води надалече,
където двама с тебе ще успеем
да го усещаме, доде живеем.

5 май 2020 (вторник)

Гергьовден

Едно е сигурно:
по обичая стария
безбройни агънца
ще жертват във България.

Едни умират,
другите празнуват –
в река от вино
празниците плуват.

И като резултат
какво остава –
устата мляскаща
тук всичко заглушава.

Кой повече изял,
по-много пил.
Най-щедро черпещият
най е мил.

6 май 2020 (сряда)

Лъвската глава

тя стои над Ропотамо –
къс от векове незнайни
с каменното свое рамо
с нетленните свои тайни.

Ако профучиш с колата
гонен от житейски бури,
лъвската глава с гората
слива своите контури.

Ту се мерне под небето,
ту в зеленото потъне
като същество, което
и действителност, и сън е.

Тъй човек в света пътува
по пътеките му вити.
Красотата съществува
който може да я види.

7 май 2020 (четвъртък)

Пътуване

Представям си пътуване със влак,
отдясно е Балканът,
а отляво
е Средногорието пепеляво
и къщици, посипани с варак.

Не е варак,
това са светлинките
от всеки дом,
на хората очите,
събудени сега за своя ден
с очакване за радост озарен.

Нощта върху стъклата наредила
венци от росни капки –
гледка мила.
Как искам да повярвам,
че в простора
с усмивка ще ме срещнат
всички хора.

8 май 2020 (петък)

-----------------
Обратно към “Поетичния маратон на Борис Бухчев” ----->>>>>
-----------------