Остарял ли е марксизмът?

Неотдавна на тази тема видният професор философ д-р хонорис кауза ХАЙНС ХАЙНЦ ХОЛЦ изнесе лекция на едно организационно мероприятие на “РОТФУКС” в Рощок, на което присъстваха и много младежи. Във февруарския брой на “РОТФУКС” № 85 е поместена дописка, в която са отразени основните и най-важни мисли на лектора. Дописник: Франк Мюлефелд.

Нашата среща засяга една много актуална дискусия, която започна в 1990 година /през времето на “нежната” контра-революция/ с глуповато простичките думи на един бивш германски федерален министър: Маркс бил мъртъв, а Христос – жив. С това той иска да докаже, че една теоретическа позиция е вече опровергана, щом реализирането й при конкретните условия не довежда веднага до успех. Възможността за въздухоплаване съвсем не може да бъде опровергана с това, че Американските въздушни линии са претърпели банкрут. Всичко, което контрареволюцията /”нежната”/ доказва с победата си на първо време е фактът, че при осъществяването на тази теория в практиката се е стигнало да трудности, възникнали при една крайно противоречива световна ситуация. Присъщо е на историята, че при всяко развитие могат да се появяват обратни реакции, които при дадени обстоятелства могат да прекъснат правилния път към прогреса.

Сигурно беше едно утопично формулиране, когато в ГДР и в теорията се смяташе, че развитието към социализъм е неповратно. Така е, историята се движи в противоречия. За нея няма ясно предопределени пътища. Неповратима е само алтернативата “СОЦИАЛИЗЪМ или ВАРВАРСТВО”, на която още Роза Луксенбург обърна сериозно внимание. Днес навсякъде се сблъскваме с явления, които поставят под въпрос продължението на човешкия род. При тези условия тенденцията към социализъм е възможна, но все пак ще победи, ако човечеството съответно се ангажира с нея. За тази цел МАРКСИЗМЪТ Е ТЕОРЕТИЧЕСКАТА ПРЕДПОСТАВКА ЗА ВЕРНИ, ПРАВИЛНИ ПРАКТИЧЕСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕЙСТВИЯ.

Това, разбира се, остава само едно твърдение, ако не може да бъде обосновано научно. Ето по това марксизмът се отличава от всички други мирогледи: той не възвестява сънотворения, ясновидство, надежди за по-добро общество. Историческият материализъм ни дава възможност научно доказуемо да обосновем защо на настъпилия процес на самоунищожение в капиталистическото общество, ЕДИНСТВЕНАТА АЛТЕРНАТИВА Е СОЦИАЛИЗМЪТ.

Марксовата концепция започва с най-прости предпоставки. Всички живи твари, за да продължат съществуването си, влизат в един обменен процес на веществата в природата. Човекът е единствената жива твар, която не консумира направо намерените вещества в природата, а по пътя на производството ги преработва, преформира така, че те все по-добре да задоволяват неговите нужди. Това започва със земеделието и скотовъдството и се развива стъпка по стъпка в преобразуване на природата. В този процес човекът е трябвало да се нагажда според природните закони, да спазва и се съобразява с правилното протичане на естественото природно развитие и по този начин да стане изпълнител на възможностите, които са заложени в природата. Човечеството е успяло да овладее този процес само защото е създавало подходящи инструменти и помощни средства, средства за производство. Изминатият път от каменното сечиво до компютърната технология характеризира трайно продължаващо развитие на средствата за производство за задоволяване на човешките потребности. По този път хората влизат взаимно в един процес на коопериране, в едно трудоразделително производство, което не прави отделния човек сигурен в социалното му оцеляване, но го обвързва в обществената организация на труда. Материалните условия, производствените отношения, това е ключът, основата, от която зависи целият човешки живот. Те пък, от тяхна страна се нуждаят от правила, регулиращи механизми, които стоят като надстройка върху производствените отношения. Това извеждане /дедукция/ е неопровержимо, както по отношение на неговата основателност, обоснованост, така и по отношение на градацията, на постепенността. Тук някои могат да повтарят колкото си искат, че Маркс е бил мъртъв, но това, което той разви и сътвори, е ИСТИНА и ТАЗИ ИСТИНА НЕ УМИРА.

Като решаващ момент за структурата на производствените отношения става притежанието, владеенето на средствата за производство или властта за разпореждане с тях. С прехода към първите класови общества разпоредителната власт върху средствата за производство се превръща в притежание, в собственост. В хода на формирането на тези отношения за собственост възникват едновременно господстващи и властващи класи, възникват господар-роб/слуга/ отношения. Понеже този анализ на обществените структури отговаря на истината, това категорично говори, че МАРКСИЗМЪТ НЕ Е ОСТАРЯЛ И НЕ МОЖЕ ДА ОСТАРЕЕ, защото ИСТИНАТА НЕ УМИРА!

Разбира се, това не значи, че използваният от Маркс и Ленин статистически материал е нещо отживяло, но това няма нищо общо с научното разкриване на структурите, които двамата са успели да направят. Естествено външните форми на проявяване на империализма се промениха. И тъй, когато днес например ние, в програмната комисия на ГКЦ /Германската комунистическа партия/ оживено водим научен спор върху това, до каква степен теорията на Ленин за империализма все още може да обясни актуалните процеси, тогава трябва старателно да правим разлика между СЪЩНОСТ и ЯВЛЕНИЕ. И до днес още се касае за съществуващото противоречие от една страна между тенденцията за все по-голяма КОНЦЕНТРАЦИЯ на капиталистическите групировки и от друга – на КОНКУРЕНЦИЯТА /без която капитализмът не може да съществува/ между тях. Ние сме непосредствени свидетели на борбата към всеобщо важащата наука на Марксизма-Ленинизма с идейното, духовно богатство на изтъкнати личности на собствената си страна. Мисълта ми е за Грамши, Мао и други.

Без съмнение, Ленин бе руснакът, който приложи марксизма при руските условия, при особените условия на една изостанала аграрна страна, в която противоречията на капитализма бяха стигнали до краен предел. И тъкмо в това майсторски, много успешно приложено на практика учение, развито от Маркс и Енгелс, се състои фактически една от неговите заслуги. Без тази си способност, вероятно Ленин никога не би се осъществил.

ОКТОМВРИ 1917 година. Като осъществител на марксистката теория, болшевишкият водач си навлече омразата особено на експлоататорите. Те не му простиха, че начело на партията и народните маси, той превъплъти на дело величавия революционно-радикално преустройващ обществен план на двамата класици от ХІХ столетие. Поради тази причина, след контрареволюционното ликвидиране на ГДР, оставиха да бъде сринат неговия паметник, а не този на Маркс и Енгелс. Те щурмуваха надписите на източноберлинския Ленин, а на Карл Маркс – НЕ. Ленинизмът е марксизмът на епохата на империализма и на пролетарската революция. Това е качествено друга обществена изходна позиция от тази, която са имали предвид Маркс /починал през 1883 година/ и Енгелс /починал през 1895 година/. Ленин и неговите сътрудници трябваше да формират една политическа партия, която можеше да доведе работническата класа до овладяване на властта. Класическата социал-демокрация, която беше ориентирана към парламентарна борба, не би била способна да разреши задачи от това измерение. Поради това Ленин разви в своите три предходни труда “Какво да се прави?”, “Една крачка напред...” и “Двете тактики” концепцията за партия от нов тип. Към тях той прибави два решаващи мисловни комплекса: неговият труд “Империализмът – висш стадий на капитализма” предложи един задълбочен, проникновен анализ на упадащата монополистическа фаза на последния експлоататорски строй, а с “Държавата и революцията” той създаде една цялостна, завършена теория към тази най-дълбока същност на марксистката мисъл. Впрочем, лъжливо е да се прави заключение, че Лениновото учение е било развито само за “професионални революционери” на нелегални партии. “Революционери, които не разбират да свързват нелегалните форми за борба с всички легални са много лоши революционери”, пише той в 1920 година в “Левичарството – детската болест на комунизма” /съч. Ленин, 31,стр. 84/. Това важи особено много за “нереволюционни ситуации”. С не по-малко актуално значение е и преценката на Ленин за онзи реакционен период, който последва след поражението на революцията от 1905 година.

Царизмът победи. Всички революционни и опозиционни партии са разбити. Вместо политика – упадък, деморализация, разцепление, разпиляност, несвързаност, ренегатство, порнография, усилено влечение, склонност към философски идеализъм, мистицизъм като мантия на контрареволюционни настроения. Обаче: едновременно с това, тъкмо голямото поражение дава един действителен и безкрайно полезен урок на революционните партии и революционната класа – урок по историческа диалектика... “Бити армии се учат добре.” /съч. Ленин, 31, стр.12/.

На 80-годишнината от смъртта на големия руски марксист Улянов си спомняме силните енергични думи на Маяковски: “Време, издигни пак като вихрушка лозунга на Ленин! Трябва ли силите ни да отпаднат в локви от сълзи? Ленин е днес по-жив отколкото тези, които още са живи. Той ни дава знание, сила и оръжие.”

в. “Ротфукс”, август 2005 г Автор: д-р Гюнтер Хане
(Превод: д-р Рачо Рачев)