“Осмели се да чувстваш” – поетичният свят на Светлана Чиглайска

За дебютната поетична книга на Светлана Чиглайска, “Осмели се да чувстваш”, от издателя. “Осмели се да чувстваш” е отличена с литературната награда “Еквалибриум” на издателство “Либра Скорп” за 2023 г.
Дата: 
понеделник, 17 April, 2023
Категория: 

Ще бъда тъжна. Като счупен молив,
недонаписал своята поема.

Светлана Чиглайска навлиза в литературните среди с първата си самостоятелна поетична книга “Осмели се да чувстваш”. Един дълго отлаган дебют, носещ в себе си възгледите на авторката за човешкото, добротата, самотата, красотата и дисхармонията на живота... развили се и улегнали с годините. Един свят, в който тъгата и щастието вървят ръка за ръка. Свят на противоречиви чувства и емоции, нежност и страст, въодушевление, настроение, с вплетени в тях състрадание, отзивчивост, милосърдие, снизхождение, благост и доброта.

Светлана от най-ранни години обича поезията и излива своите чувства в мерена реч, повлияна от най-добрите образци на изящната словесност. Участва в литературни форуми, където нейното творчество не остава незабелязано. През 1999 г., шестокласничка, Светлана Чиглайска сътворява текста на химна на ОУ “Св. Княз Борис I”, музиката е на Елза Паносян, а песента и до днес е химн на училището.

“Осмели се да чувстваш” е посланието на авторката към дръзналите да се доверят на своите сетива, да се вслушат в сърцето, пренебрегвайки директивите на разума. Четиридесет и девет стихотворения, групирани условно в три раздела: “Бисери на добротата”, “Тишина след вятъра” и “Есенна вълна”. В тях, по думите на редактора на книгата Динко Динков “... осмелилите се да чувстват ще открият бисери на добротата сред поетичните образи... Диалогична лирика, изпълнена с тревожност... Вплетена в ранима душевност, достигаща до откровения за греха и изкуплението...”.

Ти нямаш пред себе си цел и посока...
Разяжда те завист отровна, жестока
и бавно затъваш... Изчезваш... Прозираш...
Потъваш в калта и с ръцете си черни
опитваш отчаяно друг да събориш...

(“На чужд гръб качен – не стигаш далече”)

Житейската философия на Светлана е да се живее с отворено сърце, да не се потискат емоциите, а да се опитаме разумно да ги изживеем. Те, емоциите, превръщат ситуациите в проблеми, а проблемите изискват решение. От своя страна решенията пораждат нови емоции и нови проблеми... един порочен кръг, от който може да ни избави единствено любовта. Всевластната любов с множество измерения, но най-вече – към нас самите. Ако се стараем да преодоляваме трудностите с грижа и любов към себе си, дори и да достигнем дъното на отчаянието, не ще бъдем съкрушени, защото оттам-нататък единствената посока е нагоре... с вяра.

Естественият стремеж да открием пътя към щастието е закодиран в смирението. Нашите мечтите и дела ни устремяват напред и нагоре, но пътечката към щастието е навътре – към собствената ни същност.

Когато се опитват да те стъпчат,
не се снижавай, а се усмихни –
ще чуеш как нозете им изтръпват
и се препъват... Само притихни...

...
И себе си бъди, но ги обичай!
И злобата с любов преобрази!

(“Когато те залива хорска злоба”)

Според редактора Динко Динков в стиховете на Светлана Чиглайска “... детският поглед – изумлението от човешката жестокост – преобразява отчаянието с болезнено мечтание, с вяра в божествената сила на любовта. Последвала внезапния порив за сливане с морето в търсене на спасение, лирическата героиня с душа на сирена съзерцава залязващите брегове и ни разтваря в прегръдките на вълните.”

В първия раздел “Бисери на добротата” е въплътен авторовият мироглед за правилно и неправилно в житейските позиции, светосхващането за добро и зло. Ориста на добротата често е отъждествявана с глупостта и приемана като божие наказание.

Добрият винаги отстъпва.
Нали така? Нали така...
И злото често го настъпва.
Но кой ще подаде ръка?

Навярно никой. За награда
сърцето – океан от вяра –
с вълни ще извиси ограда –
да се предпази от поквара.

(“За добротата”)

Наградата за добротата е да се спасиш от покварата, да превъзмогнеш органическия порив за надмощие и стъпкване на злото, което ни поглъща отвсякъде. Само освободен от поривите на зломислието, човек може да види красивото в заобикалящия ни свят. А то е скрито в дребните неща – в порива на вятъра, в морския прилив, в игрите на слънчевите лъчи по морската безбрежност... А откровението на авторката “Обичам вятъра... Как разпилява / косите ми и мислите ми сиви”  е лайтмотивът във втория цикъл стихотворения “Тишина след вятъра”.

... Вдишвам тишина.
Косата си разресвам нервно с пръсти,
повдигам отегчена рамена.
Видях пред мен как дяволът се кръсти.
Оставам безразлична. Без вина.

(“Апатия”)

Една безкрайна вселена от видимо и невидимо направлява поривите на сърцето. Единството на плът и дух, преплетено с тънка емоционална нишка – чувствата. Съзнаването, че съществуваме, че дишаме, усещаме, стремлението към равновесие между ум, разум, мисъл, усещане – една емоционална вътрешна неразривност.

Вселена паралелна, прозаична,
обсебила е земното ми тяло.
Не дишам, а съм жива... Нелогично.
Сърцето си не чувствам. То е спряло.

(“Съзнание”)

Съзнанието е вратичката, допускаща съблазните на Лукавия да си проправят път до душата ни. От другата страна – чувствата и вярата – са пътя към божественото извисяване. От нас зависи дали ще оставим “открехната” тази вратичка, или ще се преборим с изкушенията в нас, ще я залостим и ще се насочим към светлината.

Прозрачен свят, а там – прозрачни хора.
Не виждам ясно – бледи силуети
и пътища от Дявола проклети.
Превръщаш всичко в болка и умора.
(Аз вече нямам сили да се боря...)

(“Душата ми се свлича”)

В “Есенна вълна” се открояват вече осъзнатите, издържали проверката на времето стремления към красивото, взело превес в мисълта.

От морски прилив съживена,
сред морска пяна преродена –
спасена съм и с вяра продължавам.

(“От миналото заличена”)

Свободната воля е пътят да достигнем нашите цели, съобразно собствените представи за правилно и неправилно. Необходими са, разбира се, немалка доза упорство, решимост, твърдост, настойчивост... От нас зависи дали ще проявим непоколебимост, самоконтрол и самообладание да устоим и да бъдем себе си, или ще се предадем в лапите на отчаянието.

Миг задушевен на проникновение –
боли раздялата, не любовта
и няма изход, лек или спасение.
В безвремие ще потуша страстта

(“Изчезна като приказно видение”)

“Осмели се да чувстваш”. Поезия, съчетание на образи и чувства, от по детски наивни до творчески зрели и осъзнати представи за света около нас. И в тях неизменно, като в отражение проблясва светът, истинският свят на Светлана Чиглайска.

Така изглежда моят свят сега –
копнежите, на стъклен прах разбити.
Изгубени в морето от тъга
сълзите ми във залива са скрити.

(“Изящна статуетка на жена”)

Поезия, до болка откровена, сочеща като маяк просветлението за пропилените възможности, неразумно проиграните шансове, съмнителните саможертви и претърпените загуби, за всички безразсъдно изгубили себе си в морето от тъга. “Осмели се да чувстваш” е за всеки един от тях, прочитайки я, и откривайки в нея “своето стихотворение”, да се отърси от собствените страхове и съмнения, и смело и непоколебимо да се устреми към своите чувства – там, където копнежите ще бъдат реалност.

---------------
Светлана Чиглайска, “Осмели се да чувстваш”, изд. “Либра Скорп”, Б., 2023.
---------------
Поетичната книга на Светлана Чиглайска “Осмели се да чувстваш” е отличена с литературната награда “Еквалибриум” на издателство “Либра Скорп” за 2023 г.
---------------

Засегнати автори: 

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите