Пътят на душата
	Чисти и нови се раждаме всички.
	Със здраве, топли сърца.
	Помним, но не говорим.
	Знаем, но не споделяме със света.
	Родени еднакви, и чисти, и здрави.
	Със знание, мъдрост, но без глас и слова.
	Сърца благодарни, големи и топли
	не познали все още света.
	И хоп, обърква се нещо.
	Забравяш и тръгваш отново, да учиш къде и кога.
	Казват ти: “не може, не трябва
	чудесата са само в твоята глава”.
	Калъпът готов е...
	Правила и закони...
	Малко човеци – само стада...
	Към датата днешна, всички от всичко разбират.
	Бързат, не чуват, не виждат света.
	Шумни, високо говорят
	с претенции само навън към света.
	А душата усети ли, чу ли гласа й?
	Стори ли нещо извън таз суета?
	Претенции много, а можеш ли малко
	да даваш без нищо, просто така?
06.07.2019 г.
---------------