На сал, по средата си – в талвега дунавски.
Усещаш, което тече и се движи със теб...
В косата ти вятър, в очите ти: рибни муцунки,
и конче с крилца, и комар или клон непотребен.
Всеизвестно е, че независимо от наличието или отсъствието на странична физическа помощ, ние идваме сами на този свят и си отиваме сами от него. Макар и до голяма степен на подсъзнателно ниво, по-голямата част от времето между двете терминални точки използваме за откриване на смисъла на собственото си съществуване...
