Санторини
Надвесено над синия прозорец мушкатото помахва на делфина. Маслините разтягат сенки в двора. Луната приласкава Санторини.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Агире и богът на петлите
Карлито стискаше под мишница неспокойната птица, пристъпваше от крак на крак и се оглеждаше в очакване на съдийския сигнал. Петелът Агире се опитваше да кълве ръката му между рамото и лакътя, въпреки че главата му бе…
Сал
Черна е дъгата, разпъната над Балкана, над планините и над гласовете. Черен е мирисът на черешите и тъмен е облакът, защото разцъфтяват мъртвите, повикани от мрака.
Дунав, разбойническа река
Само със самоубийците, оито скачат от мостове, неумолимо започва пролетта!
Гледка
От кулата на днешното безвремие чертая карта с моите мечти. Родих се в грешното съвремие – изгубено, без ценности... Почти!
Добруджа
Сънувах те, нощем искряща от злато с жита, като руси коси! А въздухът, Боже!?...
Замълчи
Тиха бъди, бедна ми душо, успях да достигна далеч и отвъд. Тихото каня, То да ме слуша, всички въпроси нека мълчат!
Сакрално
За уюта на нощ с тишина съм приготвила моята стая. През прозореца влиза Луна и посяда в леглото, накрая.
Светлина и звън
Когато тъмно стане вън, а светлото във мене чака, душата чува нежен звън, стихът ми ражда се във мрака.
Сънят на лодката
Задрямваше. Свалила бе платната. Закотвена, лежеше на брега. С въздишка днес изпрати светлината. Нощта дойде. Донесе и снега.
Това е кино
Персонажът бяга от своя създател в смъртоносното желание да спаси разума си. Това е кино.
Стихотворение, което не съществува
в твоята цветна глава явната зима разваля предвидимата пролет в очите ти черни и напарфюмирани любопитството опазва котката жива очите ти не винаги убиват