Добруджа

Добруджа

Сънувах те, нощем
искряща от злато
с жита, като руси коси!
А въздухът, Боже!?
Ухае на лято,
на младост и радост!
С мечти!

Отчупвах си хляба
от твоята пазва
и боса в браздите вървях!
Луната ли, Боже,
на мене разказва?
Молитвата тихо
мълвях!

Помня, ветрецът
завърза ми люлка  –
воал от сребристи звезди.
Даде ми, Боже
добрата светулка,
в сърцето да пръска искри!

Сънувам те често!
Все още и още,
а ти ми даряваш мечти!
И въздухът, Боже!?
Милувка е нощем  –
детето при майка си спи!