Ваньо Вълчев представи своята детска книга “Кога ще порасна?” в ОУ “Любен Каравелов”
Мануела Янева от gramofona.com за срещата на бургаския поет Ваньо Вълчев с ученици от ОУ “Любен Каравелов”.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Денчо Михов: Колкото повече са “стихийно” издадените книги, толкова повече са възможностите за внасяне на ред в хаоса
Едно интервю на Георги Н. Николов с управителя на издателство “Либра Скорп” Денчо Михов.
Дигиталното публикуване и виртуалните издателски процеси в съвременния свят
И думи за една книга през погледа на млад изследовател, решил да ни поднесе световни образци на digital publishing.
Равновесие
Материята те влече надолу и опитът ти с нея е единствено горчив. Понякога лежиш като убит на пода. Нима разнищваш кой е прав и кой е крив.
Петрикор
Безименното днес е вчерашното утре. Завиваш си душата със каквото е останало. Очите са различни – и истините, също толкова. Часът на правдата е никому ненужен.
Янина
Костенурката с корубата си може да носи целия свят, човекът не може. Той може да носи само символи и да се догажда за целостта, защото едвам издържа собствената си тежест. Янина понякога си мислеше, че вътре в света…
Бу
Понеделникът на работното място започна в осем часа, липите надничаха през отворените прозорци посредством аромата си, както направиха и предишната седмица, а оперативката премина бурно и скандално, защото всеки се…
Лакримарии
Айде пак да преговорим нещо, което не сме казвали досега. Древният римски град Абритус направи силно впечатление на Октавия не заради друго, макар че двата музея и крепостните стени пораждаха възхищение, ами с факта, че…
Безименното днес е вчерашното утре или как да те прегърне сова
За сборника с разкази и стихотворения на Златка Христова “Прегръща те сова”, от редактора.
Птичето с пурпурна следа
Насред полето, в пустошта, си летеше птиче, а след себе си оставяше пурпурна следа. Спря го розичка една и нежно го прегърна, за да спре да страда.
Лястовичката към своята звезда
Всяка нощ е тъй е безкрайна. В пуста вечер аз се лутам с надежда да намеря мъничка звезда сияйна. И поезията започва пак да губи своя смисъл...
Избирам себе си
Фрагменти. Чувства, настроения, размисли.