Лястовичката към своята звезда

Лястовичката към своята звезда

Всяка нощ е тъй е безкрайна.
В пуста вечер аз се лутам
с надежда да намеря мъничка звезда сияйна.
И поезията започва пак да губи своя смисъл,
а дните ми ще си текат, докато не дойде
този неизбежен край на мойта мисъл.
Далеч ще бъда от морето,
но в облаците ще летя
и на красота небесна ще принадлежа.
Летя, летя и пак летя.
Без край е тази пъстра ширина,
през белия памук прелитат хиляди ята.
И ето, там е моята душа,
в сърцето на изгубената лястовичка.
Сама се лута над света и търпеливо чака тя нощта,
за да следва единствената светнала звезда.