Гледка

Гледка

От кулата на днешното безвремие
чертая карта с моите мечти.
Родих се в грешното съвремие  –
изгубено, без ценности... Почти!

Засаждам цвете и дърво, и билка,
поливам с грижа, с благослов.
А може би от днешната горчилка
заражда се надежда за любов?

Понякога са много чужди дните,
а шрифтът е неясен и сгрешен.
Те, думите, са някъде изтрити...
Животът е отдавна променен!

От кулата на собствената съвест
оглеждам със тревога и тъга...
Човечеството страда ли от болест?
Напуснахме ли някога кръга?!