Поезия

Санторини

Марион Колева 21 октомври 2022

Санторини І

Надвесено над синия прозорец
мушкатото помахва на делфина.
Маслините разтягат сенки в двора.
Луната приласкава Санторини.
Цикадите надпяват се с прибоя.
Рибарят сън не може да намери
и лута се по стръмните завои,
подмамен от следите на Химера.
Нощта е нежна, млада, медно-сладка,
но в пазвата й дреме адски пламък.
Днес лунен лъч успява с тиха хватка
злината да приспи под черен камък.
Все някога, обаче, от казана
гневът ще плисне в кратерните бърни,
в морето ще отвори жива рана
и в звезден прах скалите ще превърне.

----------

Санторини ІІ

Младо вино в стари бъчви
с медно-кехлибарен цвят.
Там, на хълма е домът ми.
Аз съм приказно богат.
Долу траурният пясък
помни лава, страх, беда,
преходен минойски блясък,
плач и жилава трева.
В синьо-бялата ми шапка
днес се люпят чудеса.
Тук скалите стават капки,
а пустините – гнезда.
Тук стихиите почиват.
Класовете вретенят
и в неземен танц се сливат
хляб, камбани, вис и път.

 

За автора

Марион Колева

Марион Севдалинова Колева-Георгиева е родена на 8 февруари 1956 г. в гр. Лом. Завършва Немска гимназия в София и специалност “Журналистика” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Десет години е редактор в Младежка редакция на БНТ. След това защитава…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.