“Сънят на разума ражда чудовища” твърди един прочут офорт на Франсиско Гоя. Извън политическите послания на творбата, отнасящи се до съвременната за художника испанска действителност, наименованието й носи внушенията за гибелното въздействие, което доминацията на неконтролираното несъзнавано има над разума. Нещо повече, разумът е приел облика на човешко същество, т.е. той е идентифициран с човека и човешкото, трактовка, естествена в контекста на просвещенския ХVІІІ век, а символичният му сън отваря вратата за нахлуването на уродливите чудовища на не-разумността, т.е. на не-човешкото.
