Е-списание

Опалил Господ Земя и Небе –
пещ за съдби и хляб насъщен.
Мъж повдига снопи, сякаш дете,
в купел сребърен да покръсти.

Все някога ще дойда да отпия
сили от Родопа планина.
Сълза сред върховете й да скрия
и чан да ме събуди в ранина.

Помниш ли
онази светлоока дързост?
Нахакано към теб вървеше,
в шепа стиснала потребност
от безусловност и от истинност.

Сърди се Господ цяла неделя. Сърди ли се, плака ли, той си знае, но се изля дъжд, дето от години не сме виждали. Кълбяха се оловни облаци. Влязоха в къщата и сякаш в душата ми изливаха оловото си...