* * *
Искам любов,
в която да мога да
вдишам него
и да издишам себе си.
Да улавям в дланта си ръката му
и да се усмихвам,
че в нея съм събрала целия свят.
Очите му да разказват
хиляди мечти,
докато се взират в моите.
Прегръдките му да
описват около раменете ми
безкрайности
и да рушат страхове като
пясъчни замъци.
Такава любов!
И нищо подобно,
нищо по-малко от това!
Можеш ли да ми я дадеш?
Милена Пламенова
Милена Пламенова е родена през 1989 г. в гр. Русе. Завършва висше “Европеистика”, владее английски, немски и френски език. Живяла е в САЩ, Дания, Кипър, Шотландия и Англия. Работила е в аптеки, като моден дизайнер и модел, управител на известно русенско…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар