Счупени пера

Счупени пера

Докога с опашката на дявола ще си играя?
Не виждам ли колко труден живота е, когато мечтая?
Може би, но как със себе си да се боря?
Как щастието си да заровя?

Докога ще пиша все същите слова?
До кога ще събирам от пода счупени пера?
Те падат, а аз ги повдигам,
кръвта си с тях попивам.

А ти.. моята мечта!
Не чуваш ли, след теб не спирам да крещя?
Не разбираш ли за теб направих всичко,
но в замяна получих едно голямо нищо.

Казах, че нова страница обръщам,
а все на старата се връщам,
спомените да прегръщам.
Няма и с кой да поговоря,
тази болка най-накрая да заровя.

Какво стана с новото начало,
ходя в пепелта, където сърцето ми бе горяло,
където почти бе умряло.
Сега страх го е да обича,
пред никого вече не ми дава да коленича.

Плаши се и трепери,
крилата си не иска да разпери.
Боли го от счупените пера.
Казва ми, че не мога да разбера,
а че и мен ме боли как да му обясня.