Защото ние сме приятели, още по-големи от най-големите приятели, каза момичето сериозно. То беше на пет години, с топчесто, живо лице, с очи като стафиди, каквито продаваха на сергията до морковите, но стафидите в очите на хлапето бяха скокливи и пълни със слънце, понякога дори изглеждаха сиви като асфалта на пътя, но бяха много по-хитри от асфалта, разбира се.
Митко Джунгуров е от Бургас. Работи като преподавател по български език и литература. Пише предимно разкази, публикува в периодичния печат: в. “Литературен вестник”, списание и алманах “Море” и др. През 2018 година издава първия си сборник разкази – “Дънди на борда”.
След онзи случай с тримата пияни и момичето на Весо работите на триото ни тръгнаха в съвсем нежелана посока. Свиренето по кръчмите изведнъж секна, щото онова гадно човече, домакинът, откри в пикапа един забравен кабел за микрофон и било повече от очевидно защо тонколоните са така олющени, от което последва уволнението на нощния пазач...
Един психолог описва живота в цялата му шарения – успехи, катаклизми, завои, камъни и трънак, любов и смисъл. Романът на Пламен Колев – “Гадателя”, е роман за живота като съвкупност от множество животи, пречупени през призмата на психологията. Една книга за живота до ръба и след това...
Полтъргайстът реши да им покаже част от възможностите си. Лампите в апартамента премигнаха и угаснаха. От стаята на Лилян и Соня се чу шум от падащи предмети, а голямото огледало в хола и всички останали се напукаха и счупиха. С идването на светлината от електрическите крушки се видя как хиляди блестящи парченца от огледалата се изсипват едновременно от рамките.
Тя е от Видин, но доста години живее в Испания. Хвърлила е здрав мост между две култури и тръпне от срещите си с Родината, с родния край и близките и със своята “сестра” – река Дунав. В България пише творбите си на брега на реката, защото там се вдъхновява, зарежда с позитивна енергия, черпи от силата на водата ...
За класическата и електронната книга, за това дали “мишката ще изяде книжката”, за новите технологии, без които не можем във всяка една сфера на живота ни разговарям днес с писателката на исторически, криминални детски и тийн романи Стана Апостолова.
Годишнините – кръгли, юбилейни или пък поредни – просто дни от календара. Не винаги щастливи, но винаги наши – на равносметка или научен урок, или просто крехко премълчаване и тиха чаша вино. Важното е да вдигнем очи, да тръснем глава и да продължим. До следващата годишнина и за много още годишнини напред!
Краката всеки ден ме водят тук.
Посрещам и изпращам всички влакове.
В натрапчивия мирис на тъга, просмукан
във пейките, излъскани до смърт от чакане...
