Седях си на стола и гледах слънчогледите. Затворих очите си. Жълтите им пити вече бяха започнали да придобиват кафяв цвят и висяха натежали на стеблата, които едва ги удържаха. Тук там, узрелите им семки се чернееха...
Моят дом е в небето, но животът ми протича между него и земята. Като по невидима стълба слизам и се качвам обратно безброй пъти, откакто свят светува. Тръгна ли надолу, тръгват и всички части, от които съм съставен...
Градът край голямата река, където започна неговата Америка, беше нещо напълно различно от всичко, видяно досега. Размерите, разстоянията и липсата на годишни времена сякаш го пренесоха на друга планета...
Новата (трета поред) книга на Людмила Стоянова съдържа 34 есета, 40 стихотворения и 7 нейни цветни илюстрации, които допълват и акцентуват важни семантични възли в контекста на цялата книга...
Новата книга на Весела Люцканова “Любов, щастие и болка” налага на вниманието на читателската аудитория един фундаментален за настоящето и бъдещето на човечеството проблем, свързан с отношенията човек – машина...
Въпросът за интереса на гей обществото в България към романа на Вера Мутафчиева “Случаят Джем” многократно е коментиран в публичното пространство. Това, което малцина знаят е, че това е и първият гей роман в България...
Образът на пътя в един от най-древните символи в историята на човечеството. В поезията на Гълъбина Митева пътят и пътуването представляват основополагащ екзистенциален фундамент, който крепи другите поддържащи опори на битието...
Беше края на месец май, а жегата бе неописуема. Бях се облегнала назад в работния стол. С едната си ръка държах портативния вентилатор пред лицето си, а с другата – въртях молив между пръстите си...
Светът, според древните, е изграден от огън, въздух, земя и вода. Но в новата книга “Петрихор” на Василен Васевски, изд. “Потайниче” 2025 г., авторът въвежда друга, своя символна субстанция – Дъжда...
Творчеството на Дора Габе представлява крупно естетическо явление в българската и европейската литература, но остава някак недооценено и недостатъчно популяризирано в пълнота, в сравнение с произведенията на Елисавета Багряна – другата “прима” на българската поезия от 20-те и 30-те години на ХХ век насам.
