* * *
Навсякъде е бяла тишина –
тъй както в песента се пее.
Навън е нощ, с усмихната Луна
и вятърът на нея се люлее.
Такава ми е всяка нощ –
превъртам радиото, пиша.
Животът не е никак лош,
щом вишните навън въздишат.
И пак е бяла тишина,
омайващо по-бяла става.
Нощта във шепа се събра
и почна да се зазорява.