На върха на иглата
Взели са ме триста дяволи –
все на някого съм крива.
Ангелите ме забравиха
и душата ми се свива.
А сърцето тупка,
лудо се бунтува.
Пак съм в черна дупка
и не се преструвам.
Чудя се и мая
в тази безизходица.
Не се вижда краят,
но е близо Богородица.