Е-списание

Преходност

преди 8 години 2 седмици

Преходен е живота
и преходни дните,
с омраза, любов,
лъжи полуоткрити.

Неделни неволи

преди 8 години 2 седмици

Седя пред лекарския кабинет
(но за хора, не при вет)
и се правя на поет.
И се чудя как да Ви разкажа
без нищичко да забравя...

Бигльовци

преди 8 години 2 седмици

Ех, Бигльовци братя,
как е хавата?
Помните ли ме? – Карло хайвана,
дето онзи ден окаля дивана...

Рони

преди 8 години 2 седмици

Скоро станах аз на 11-сет,
но се чувствам като на човешки 20-сет
Младолик съм и напет
и се правя все на шест без пет.

Моят Ангел

преди 8 години 2 седмици

Пратенико златокрил,
ти, който бдиш над мен без покой,
ти, който ден и нощ си ме крил
от злините, сипещи се кат порой.

Бели души

преди 8 години 2 седмици

Вие сте там, дълбоко в нас,
стряскащи с гръм ума и сърцето
и с вик приглушен от плач и сълзи
облива ни нас бездънно морето.

Тя

преди 8 години 2 седмици

Тя – небе, слънце и луна.
Тя – залез, изгрев и тишина.
Нагруби я, мрази я,
но щом се прибереш –
изкрещи я!

Той никога не е казвал, че е станал учител случайно, а е “израснал” до това ниво

преди 8 години 2 седмици

Да бъдеш учител е, като да изследваш Слънчевата система. Учил си за нея, подлагали са те на хиляди тестове, които си покривал без усилие, изчел си тонове литература за тази “непозната” вселена и си мислиш, че си подготвен да “излетиш” в открития космос. Но излиташ и се озоваваш в напълно непознатото и необятно, не знаеш какво те очаква, но не можеш и да предвидиш.

Мартин Колев в откровено интервю за нещата от живота и “Софийски магьосници”

преди 8 години 3 седмици

Мартин Колев е роден през 1989 г. в Бургас. Завършил е психология в СУ “Св. Климент Охридски”. Публикувал е в “Култура”, “Капитал”, “Литературен вестник”, “НО поезия”, “Родна реч”, “Сега”, “Море”, “Гранта”. Автор на сборниците с разкази “Кучето на терасата” (2009) и “Микро” (2016).

Отбраната на Спарта

преди 8 години 3 седмици

Той имаше собствена мъртва котва в акваторията на ветроходната база, сред воняща мътна вода, където се изтичаше мръсният канал на града. На тази котва, на сто метра от брега, завързваше своя “Мародер” – някогашна спасителна лодка на презокеански параход, чудесен велбот: осем и половина на два и половина метра...

Страници