Казват, че сонетът е елитарен тип стихотворение, може би защото принадлежи към така наречените “твърди”, постоянни стихотворни форми. Неслучайно Никола Боало твърди, че “един сонет без грешка струва колкото цяла поема”.
“Такъв човек“, “Вечерен плач“ и “Фата Моргана“ са трите тематични, взаимно допълващи се части в новата книга на Боян Ангелов “Мълком“. Три постамента на ярка монологична изповедност, върху които авторът съгражда и сега хуманните си прозрения – дар за разноликото ни, задъхано съвремие.
Тая история се случи в Родопите по средата на турския пашалък. Тя обаче можеше да се случи къде ли не из широкия бял свят, когато роднините на младите го гледат през пробити в средата пендари наместо с очи...
Днес тази история сигурно ще накара някой да прихне да се смее, но през 1920-а, когато се случи, уплаши сума ти народ – от децата, които едва бяха почнали да се изправят, до грохналите старчета, дето не можеха вече да стоят на краката си...
Наричат планината магична, орфична, тайнствена, космична. И едновременно: символен купел на изстрадана кървава история; на героика, хуманност и нравствена красота, извисени над отминали трусове и бурни стремления...
На доста места в Библията се среща една интересна пропорция – едно на хиляда – която винаги е привличала вниманието ми! Този израз е останал в съзнанието ми още от детството, защото баба ми е разказвала как съм останала жива, когато съм била на три месеца и докторът е казал, че това е случай, при който оцеляват едно на хиляда...
