И наум, докато четях, и на глас сега, когато започвам да пиша и говоря за “Неразрешимостта на великолепието” на Маргарита Серафимова, наричам усещането си спокойна радост. Чистата радост от книга. И благодарност: за полъха на великолепието и неговата неразрешимост. Учудвам се, че дори се учудвам: това е третата книга на Серафимова, в трета поредна година, харесах много предишните, новата е върхът.
