Е-списание

Аз всяко утро рано го започвах,
и не допивах чашата кафе,
в навици и графици се вкопчвах,
а времето не искаше да спре.

Аз свикнах да се смея на живота,
усмивките отдавна не пестя,
и да не търся никога посока,
и нищо да не ми тежи на съвестта.

Попитай птиците, когато заминават,
боли ли, че отиват чак на юг,
с тъга, когато гледки подминават,
копнеят ли да бъдат вечно тук?

Събира всички скитащи мисли нощем,
най-вече тези, които се крият от грижовния ветробран.
Подскача на един крак, сякаш играе на дама
през набраздените дневни радости на площада.