Поезия

Виждам как се усмихват вътрешностите ти.
Как по вените ти излизат свастики.
Пак се опита да прецакаш времето.
Щом си мокър, значи ще вали.

Да си отглеждаш дните в саксии,
отляво надясно, да ги оглеждаш,
а когато саксиите свършат –
да садиш наново, да забравяш
вторника, веднага щом в почвата му...

Вече не се казвам аз Марин,
вкъщи – наричат ме Варадин.
А пък мойта дърта баба стара
се изживява като Варвара,
щот’ по цял ден ми се кара.

Агне печено и огромно
в Цоньо Танев ни събра,
и простете, май нескромно,
гладна бяхме ний тайфа.