Поезия

Така чука съдбата

преди 6 години 4 months

Извиват пътищата на съдбата, криволичат
и те запращат в глухи улички накрая.
Дори и пътищата страдат от двуличие
и обещават, а не те отвеждат в Рая.

Гара

преди 6 години 4 months

Краката всеки ден ме водят тук.
Посрещам и изпращам всички влакове.
В натрапчивия мирис на тъга, просмукан
във пейките, излъскани до смърт от чакане...

Гост

преди 6 години 4 months

Колко нощи подред този прилеп виси на тавана.
Неочакван и странен, виси като тъжно разпятие.
Малък звяр, в светлините на фарове хванат
и очакващ да падне чукът за небесна разплата.

Реквием

преди 6 години 4 months

Дърветата под твоите прозорци са израснали
над покрива.
Ветрец долита и в листата им шуми,
а ти отлитна надалече,
нависоко.

Писмо, изпратено по лебеди

преди 6 години 4 months

Какви ръждясали небесни капандури
смогваш да отвориш, татко мили,
та и оттам дланта ти
с пръсти, разкривени от артрита,
пак да ме закриля?

Сезони

преди 6 години 4 months

Времето в очите ми се утаява –
върху пролетните минзухари и кокичета,
върху кълнове, които от пръстта надничат,
се излива шумна, пъстра птича врява.

Проблясъци

преди 6 години 4 months

Порязах се
на острието на живота.
От вените ми, вместо кръв,
реката на годините потече...

Врата

преди 6 години 4 months

Какво е всъщност времето, какво?
Пред пътната врата едно ветрило,
разтворило над детството крило
и утрото ни тук благословило.

Резонанс

преди 6 години 4 months

И аз дойдох на тоя свят да сея,
ала останах някак на междата –
ту яростни съмнения в небето зреят,
ту коренът ме дърпа към земята.

Агония

преди 6 години 4 months

Надеждата умира бавно
на кръстопътя от съмнения.
Загубила посоката, тя жадно
все търси нови измерения
и блъска се в стени студени...

Страници