Пътевлудител. Пътешествия, които влудяват

ISBN:
978-954-471-140-5
Размери: 
21.5 × 14.5 × 2 cm
Брой страници: 
248 стр.
Година на издаване: 
2011
Рейтинг: 
0
Цена: 
10,00 лв.
Отстъпка: 
-0.00 лв
Цена: 
10,00 лв.

Пътеписи. Личните впечатления на автора при служебни и прочее командировки по различни дестинации. Описания на градовете, хората, техният бит, обичаи и нрави. Опит за съпоставка със съответните в нашата мила татковина. Предназначена само за хора с чувство за хумор.

Тук поместваме и част от предговора на книгата:

 

* * *

Наясно съм, че почти всеки българин вече е ходил по местата, за които аз се готвя да ви разказвам. При това положение рискът да предизвикам всеобщ присмех е направо огромен. Неслучайно напоследък сънувам кошмари как броени минути след отпечатването на този скитнически трактат председателят на българската туристическа камара ми изпраща по куриер първа награда от националния конкурс “Досадник на столетието”.

Все пак в разгара на икономическата криза много по-малко сънародници си позволяват да пътуват в чужбина, затова си мисля, че някой от тях може да се възползва от моите пътеописания, за да се поразходи в странство, без да му се налага да харчи пари за пътни и дневни.

А като оправдание за слабостта ми към писането мога да посоча хрониките, според които някакъв римски графоман много обичал да изографисва с надписи превозните средства на градския транспорт и когато един строг кондуктор го заловил насред изписването на особено циничен надпис и го питал “Ти бе, плебей, защо драскаш, а?”, древният фен на графитите отвърнал: “Пиша, защото казаното отлита, а написаното остава”. И като казал това, продължил да пише върху ритлата на каруцата, с която пътували към някаква крепост в някаква римска провинция. Историята мълчи каква санкция са му наложили, но по-малко от сто пръчки на голо едва ли ще да е било.

Съгласете се, че наистина е едно да кажеш “Ееее, колко свят съм изръшкал – туй Одрин, туй Търну Мъгурели, туй Карнобат”, а друго е да го напишеш.

Понеже нямам представа как точно се пише пътепис, потърсих информация за този жанр и когато видях за какво става въпрос, сериозно се замислих дали да не се откажа, докато не е станало ужасно късно.

Уикипедия: Пътепис е сравнително кратко литературно произведение (проза), описващо пътуване до определено географско място, град, планина и др. Най-известен български пътепис е “До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов.

Дори и за миг не си представям, че мога да се сравня с Щастливеца, но ако все още не сте се отказали да ме придружите в моите митарства, то тогава аз съм истински щастлив.

Да тръгваме, но ви предупреждавам, че ви предстои не модерното пътуване към себе си, а един Бог знае накъде.

Авторът

-------------

Редактор: 
Често задавани въпроси и отговори
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите

Посетителите, които разгледаха тази книга, видяха също: