Спътница на мечти 2

Благодаря ти, приятелю!

Благодаря ти за всяка събудена усмивка и всеки върнат детски спомен. Колко е хубаво да имаш спомени, кога- то си сам. Красиви, пълни с живот спомени... Мигове, пренасящи ни в дълбините на осъзнато и непознато, близко и далечно...

Боже, колко хубаво е да имаш приятели... Приятели, с които ту бърбориш за глупости, после излиташ на някъде и пак отново се връщаш – ту бесен от загубеното и изпълнено вече с илюзии време, ту пълен с усмивки и живот.

Та нали животът е онзи странен скитник, след който ние всички тичаме неуморно – ден и нощ, час след час. Изморени после ще свием кръст до някой горски ручей с надежда да получим благослова на Феята. И дойде ли – какво пък – продължаваш напред с подарък, ако ли не, ще свиеш уморено глава и ще чакаш до утрото...

До онова – Новото утро
с Новия изгрев
и Новата песен...

Велина Димитрова

------------