С душата на морска дъга

Когато точно преди 20 години написах първото си стихотворение – “Българска пролет”, не предполагах, че за това време ще създам девет книги. Но вдъхновението не се влияе от време и количество. Неговите мерки са други.

През 2003 г. започнах с една книга, посветена на женското начало в живота. Бях на 36 години. Нарекох я с шекспировия израз “Непостоянство – име на жена”. В нея за пръв път е поместен текстът на песента, в изпълнение на Ева, Гого и Тони Димитрова, по музика на Г. Найденов – “Великденска молитва”.

Детско-юношеската стихосбирка “Как с обич сърце се зарежда” създадох през 2005 г. В нея в два раздела поместих стихове за малки и поотраснали деца. Там са текстовете на химните на две айтоски училище – СОУ “Н. Й. Вапцаров” и ОУ “Атанас Манчев” с автори на музиката моите колеги Таня Бижева и Михаил Димчев.

Година по-късно станах автор на текста на химна на ДГ “Чайка”, Бургас по музика на Руслан Карагьозов.

Третата ми, напълно самостоятелна книга, събрала най-популярното от първите две се появи през 2008 г. със заглавие “Със слово кристално”.

Следват я книги – сборници с детско творчество на мои ученици по проекти. Съставител, редактор и съавтор, на които съм аз (“Ключе за бъдеще”, 2012 г., “Мъдрология от малки за големи”, 2015 г., “Детство – сезонът вълшебство”, 2018 г., “Дъгата на мечтата”, 2019 г.)

Автор съм на една книга с проза “Чудо ли е Люляковската обител”, 2013 г. Тя е биографичен очерк по записки на създателя на Люляковския манастир – Димитър Стоянов. В нея описвам светлото му дело.

“С душата на морска дъга” е най-новата ми девета книга. В нея преиздавам най-доброто от предните си стихосбирки, както и нови непубликувани мои творби.

И въпреки трудното и прозаично наше време, творческото начало и пъстротата на “дъгата в душите ни” оцелява. За да съхраним живо детето в сърцето си – близо до своя първоизточник на светла енергия.

Да бъде! От нас зависи, нали?

Авторът

------------