* * *
Накъсва тишината лай на куче –
страхът навярно вънка обикаля.
Вятър ледени висулки смуче,
по надолнище луната се пързаля.
Сънят приспива мрака бавно.
Затваря се врата. Сънят е чуден.
Прозорецът искри и спи отдавна.
И само кучешкият лай
остава буден...
----------------
* * *
На едно момиче, което по-късно ми стана съпруга.
Да можех, бих литнал високо
нагоре, където Икар
запален от слънце е светел
и в своя летеж изгорял.
Да можех, бих литнал високо...
Пътят към Зайчар сe вие изморен и задъхан. Той сякаш дълбоко вдишва прохладния горски въздух, извива се внезапно, промушва се между къпинаците и въздиша горе на равното между тютюневите насаждения. После изведнъж се устремява нагоре, забавя се на завоя и като че ли иска да ми каже: “Не отивай!”.
Напразно. И безсмислено. Горе, на високото, където есента пристига рано и дълго скита из шубраците, преди да се спусне към равнината, където ветровете си дават среща, за да изпитат силите си, живее една малка вълшебница. Аз отивам при нея. Искам да стана много добър, искам да обичам, искам да бъда щастлив. Всичко това тя може да ми даде.
Зная, че и децата не вярват на приказки, зная, че вълшебници няма. Но защо тогава, когато съм горе, на най-високото, всичко се превръща в приказка? Върху малко бяло облаче се залюлява слънцето, като птиче гнездо. Насреща ми се засилва немирният есенен вятър, за да ме посрещне, грабва ме в своята прегръдка, целува разрошените ми коси, отминава ме и пак се завръща. А дърветата ми махат с клони, като стари, стари приятели. Дърветата са толкова мъдри. Те всичко разбират. Те знаят, че птиците след дългия ден се завръщат при тях. Както аз сега се завръщам при моята вълшебница.
Уморен съм. Струва ми се, че ще падна насред път. Но моята вълшебница има билки за всичко. С двете си длани ще ме погали, ще ме стопли с дъха си, ще ме завие с косите си и после дълго ще ми дава да пия светлина от очите й. С мен ще стане чудо. Нещо хубаво и необяснимо. Аз ще стана добър, ще обичам, ще бъда щастлив. Ще раздавам добро, обич и щастие.
Кой, все пак, казва, че вълшебници няма? Кой!?
Ако всички можеха да имат по една вълшебница...
----------------
За книгата от редактора ----->>>>>
----------------