Магията на любовта

“Магията на любовта” е втората самостоятелна поетична книга на авторката. Докато “Тринадесет” е стихосбирка за избора и провокация за рефлекса, начина по който авторката рефлектира за ставащото около нея, то “Магията…” е решението и отговора, продължението на всичко, което е заложено потенциално в “Тринадесет”.

Поезията казва много, но не всичко, малко, но не достатъчно… Това е свръхсензитивност извън рамките на общоприетото… Интуиция към макро и микрокосмоса. Любовта има много лица и проявления. Най-важното нещо е човек да намери себе си и начина по който да изразява любовта си. И независимо какви изненади му готви Съдбата в социален и духовен план, важно е човек да остане верен на себе си, защото Щастието е вътре в нас и начина, по който ние възприемаме Света…
Издателите

* * *

Минават дните… хората през тях…

Хората – лицето на света, вечно улисани в инерцията на своите цели и ребуси, задвижват времето по пътя на съществуването си. И не е лесно да съберат разпилените си тегоби, превръщайки се в други, за да приспят глождещата ги съвест, преди да поемат към нови грехове – илюзия за по-добра промяна.

А критериите се оказват лишени от вечност идеи, променящи с времето смисъла си. И аз съм сред тези хора, търсеща своята идея. Еднообразието ме караше да протягам крачка след  крачка, дълбаейки душевните дилеми на младостта си.

Тогава… една мелодия ме изтръгна от унеса. Блуждаенето ми от привидната зрящност бе провокирано. На улицата свиреше Сириус – един ням музикант, раздаващ безрезервно топлината си на хората. Пред него изплаках кръстопътя на мечтите си. Исках, търсех оправдание за тяхното съществуване. Тогава Сириус ми написа в тетрадката: “Думите вече нямат стойност за мен”. И ме погледна спокойно с ведрите си сини очи. В погледа му видях стаено прозрението и разбрах, че моята идея е закъсняла (но не твърде) Надежда. Надеждата, че всеки ще срещне един Сириус в живота си, за да огледа в синевата му искреността пред себе си. Надеждата, че ще спрем да се самозалъгваме, търсейки извинение пред спестената човечност; че ще превъзмогнем скърпените си сърца и натежали умове, за да се усмихнем не по интерес.

Надеждата ми се крие в майчината ласка, в целувка нежност, в приятелската опора, в детската наивност, в непрежаленото съчувствие… в радостта от звездното небе, в зеленото докосване на тревите, в чутия шум на птичи криле и волността на природната им песен.

Моята Надежда е дързостта поне веднъж всеки човек да каже “Стоп” на произведения си живот, за да сътвори малката (?) промяна на една забравена и изхабена ценност.

Трябва ли да получаваме своите човешки трагедии, за да спрем дуела си с реалното, осъзнавайки тленната преходност на света. И бидейки хора да го променим, а може би не, защото Хамлетовския въпрос е вечен.

Тръгвам към своята Голгота и единственият ми залог е моя живот. И ако в края на живота си усетя синевата на Сириус в добрината на хората, то означава, че моята идея ще промени света, а дали не и любовта…
Авторката

-----------------

НЕ Е ЛИ ЛЮБОВ

Аз съм каприз в лятната нощ,
аз съм секване на дъха ти,
аз съм коприна и нож,
относителна величина
на живота ти.

Аз съм истина и лъжа,
на твоите клетки осмозата,
аз съм огъня у дома
и царица в нозете ти.

Аз съм блудница и икона,
твоя майка, сестра и дете
съм ти. Аз съм тази,
която до теб е завинаги.

АЗ съм тази, която без тебе
е никоя.

НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ДЪЖД…

Не искам да съм дъжд, не искам.
Не искам да съм залез
зад някой хълм, не искам.
Не искам да съм цвете калейдоскоп
в ръцете на дете, не искам.
Не искам да съм бастун
в ръце на старец белобрад, не искам.
Не искам да съм част от нечия матрица,
не искам.
Не искам и да съм модерна, не искам.
Не искам и да съм различна, не искам.
Понякога не искам нищо от инат,
и от инат дори да се заинатя не искам.