Хаос. Публицистично-митологична комедия. Пиеса
-------------
Изненадващо е за един писател, който прави пръв опит в драматургията, да напише такава добра пиеса. Напълно приспособима за театрална сцена в ръцете на опитен режисьор.
Интересно е, че авторът е избрал нещо средно между фарс и комедия и стилистиката му издържа до края на това съчетание от двата трудни драматургически жанра.
Има нещо от Вазовите и Ст.Л.Костовите комедии, пренесени на днешна почва, със съвременни герои – всъщност, носители на вечните байганьовски черти.
Фарсовото в пиесата е в политическата завръзка, в главния герой и антуража около него. При едно евентуално реализиране на сцена, би могло да се поработи с автора – и да се избегнат някои прекалени конкретности, водещи по асоциация до сегашни политически лидери. Това е съвсем лесно изпълнимо, но задължително, за да може пиесата да придобие по-голяма мащабност и значимост за всяко време.
В момента в българския театър има остър недостиг от съвременна проблематика и от ярка политическа сатира. Животът около нас бъка от сюжети и “герои”. Преди театърът беше единствената трибуна, където можеха да се изрекат публично истини за живота, който живеем. Сега той е изгубил тази своя функция. Време е да си я върне, макар отчасти.
Препоръчвам пиесата на Стоян Георгиев на театър, който би прегърнал тази идея.
Недялко Йорданов
-------------