Странен пантеон

За по-добри води платна издува
на моя гений чълнът в този час...
Данте

І.
Нови светове жадува
геният ми в този час
и съдбата той ревнува
за кошмарната й власт.

Може би във миг предречен
благосклонна и към мен
тя ще бъде - с блян далечен,
че ще стана съвършен.

ІІ.
Талант божествен, гений верен,
предателство не знаеш ти:
не си ни зъл, ни злонамерен,
опора си ми във беди.

Бъди до мен – не ме оставяй,
до рамото ми вечно бди:
сред суета не ме забравяй,
следа в живота остави!

---------