Биографичният метод – проекции в социалните и хуманитарните науки

Сборник с научни статии по проект НИХ-303 към НИС към Университет “Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас.
Издание на Университет “Проф. д-р Асен Златаров”.

----------------------

Биографичният метод, създаден през 19 век, и днес е сред перспективните научни методи, прилаган едновременно в литературата, историята, педагогиката, психологията, социологията, етнологията... Той е качествен метод на изследване, основан на предположението, че социумът може да се интерпретира от нехудожествена в паралелна художествена или научна реалност с помощта на биографични материали и събития, както и произтичащите от тях оценки, мнения и позиции. Тези възгледи са последователно и научно защитени от авторите, включени в сборника “Биографичният метод – проекции в социалните и хуманитарните науки”.

Статията “Психобиографичният метод – да свържем означаващите” на Диана Циркова се опира на възгледа, че психоаналитичният метод, който възниква като метод за лечение на хистерията, в същността си е психобиографичен, тъй като в процеса на лечението пациентът реконструира своята житейска история.

Социално-педагогическите аспекти на биографичния метод се проследени в три статии с интересни трактовки. Елена Дичева в “Биографичният метод като компонент в професионалната подготовка на социално-педагогическите кадри – същност и възможности” се спира на неговата същност, функции, форми и методи на прилагане при различни категории и възрасти клиенти; на използването му в подготовката на бъдещите социални работници. В

“Жизнени перспективи, перипетии и бариери на младежи в увреждания през призмата на автобиографичното интервю” авторите Детелин Костадинов и Иван Карагьозов използват един доказал резултатността си подход, като извършват проучване в национален мащаб, затова техните изводи са мнопголанови и многопосочни. В статията “Луи Брайл – гениалният създател на релефно-точково писмо (проекции чрез биографичния метод)”, написана от Детелин Костадинов, е “реконструирана” житейската биография на Луи Брайл и е проследена съдбата на неговото откритие, променило живота на хиляди незрящи хора.

Историко-педагогическото проучване “Димитър Жечков (контекстуална биография)” на Маргарита Терзиева използва постиженията на биографиката като историческа наука, способността ѝ да отразява закономерностите на човешкия живот чрез съхранените биографични знания; тук постижението е в разкриването на индивидуалния потенциал на нетрадиционна според съвременните представи историческа личност.

Методическият модул на книгата включва разнообразни подходи и тълкувания. “Биографический метод в приобщении детей старшего дошкольного возраста к истории” на Елена Милева подсказва необходимостта от “нов прочит” на легитимните исторически личности и събития, свързани с тях, чрез спефичната им адаптация, адресирана към предучилищна възраст. Румяна Карадимитрова комбинира методическите възгледи, свързани с биографичния метод, с презентацията на биографични данни в предучилищна възраст, които стимулират детето да създаде своята автобиография. В “Роль и место биографического нарратива в иноязычном обучении студентов профессионально направленного вуза” Елисавета Капинова успешно съчетава езиково-литературните и родно-чуждоезиковите постановки (лични и рецептивни) на биографичния наратив в академична обучаваща среда. Кремена Дюлгерова застава на литературно-методически позиции в “Биографичният метод в литературното обучение в средното училище (5 клас)” и обосновава прилагането на разнообразен методически инструментариум в обучението на учениците в рамките на урока по литература. В статията “Дискусия и/или биографично изследване” Дечко Игнатов раз­глежда визираната проблематика от гледна точка на методиката на обучение по физическо възпитание, като търси пресечните точки между педагогическото творчество на студентите и мотивите им да преоткрият биографичните си спомени от детството, които ще активизират двигателната и психическата им активност.

Статията на Христо Кючуков, писана в съавторство със студенти, разкрива интимно-личните преживявания на студенти от турски етнически произход, отразени в написани от самите тях автобиографии, които позволяват лингвокултурен анализ на биографичен текст.

Филологическият подход към биографичния метод намира своето отражение в две невероятно продуктивни гледни точки. Галия Ахметова в статията “Образ автора VS образ писателя?” търси недоизказаното, дълбочинния пласт на взаимовръзката “образ – автор”. “Преселенията: биографични и художествени проекции” – този текст на Марина Владева гради своите смислови опори върху темата за трудното утвърждаване на идентичността, за топосната неопределеност на първите колонии от преселници по земите на географската област Бесарабия.

Интимното общуване на мъжа и жената в статията на Диана Радойнова “Традиционното интимно общуване във вълшебното огледало на биографичните разкази” е обект на анализ от антропологична гледна точка, а тук биографичният метод е оприличен на вълшебното огледало от приказките – в него се вижда добре това, което не може да бъде видяно с класическата методика на този хуманитарен кръг.

Всяка от включените в сборника статии дава своеобразен отговор на въпроса за приложението на биографичния метод в определена област на човешкото познание. Тя обединява изследователните в убеждението, че биографичният метод е продуктивна научна стратегия, основана на творческата интуиция, на разбиването на шаблоните и стереотипите, на търсенето на вечните истини с адекватен на актуалната парадигма нов инструментариум.

От съставителя