За какво пеят колелетата в разказа на Йордан Йовков “Песента на колелетата”

Теми по БЕЛ за средношколци, разработени от дългогодишния учител по български език и литература в Природоматематическа гимназия “Акад. Никола Обрешков”, Бургас – Пенка Славчева.
Дата: 
неделя, 31 May, 2015
Категория: 

Разказът “Песента на колелетата” е емблематичен в творчеството на Йовков. Той носи в себе си философията на цялата художествена система на автора. В него се отразяват особеностите на сложното поетическо мислене на твореца. Уникалното в тази творба е, че тя подсказва гения на Йовков, който във всеки житейски факт може да открие поезия.

В разказа на добруджанския писател може да се открие връзка между изкуството на пишещия и майстора на каруци, които “пеят”. В основата на тази зависимост стои творческото начало. Истинският творец се въплъщава в произведението на своя труд, то става негов образ, негово отражение. Затова се счита, че Сали Яшар е образ резоньор на Йовков, който в писателския труд открива особеностите на занаята, а в занаята на Сали Яшар се открива образът на твореца, на създателя.

Каруците на Сали Яшар “пеят”, защото в тях е заложена дарбата, таланта, вдъхновението на майстора, за когото това не е просто работа, а смисъл на живота. В пеещите каруци на Сали Яшар се отразява неговата неспокойна вътрешна душевност, чувствителност, дух, страданието на един злочест човек. Чрез тях той търси своя път към хората, убеден, че най-големият дар е хубостта, а най-голямото богатство – обичта между хората. Пеещите каруци възхваляват хармонията, съзвучието в душата на човека и света.

Разказът е публикуван през 1923 г. Осем години преди да публикува новелата в сборника “Край Места”, той пише: “Трябва любовта към някогашния първобитен, но хубав поминък да е била твърде голяма, за да се превърне обикновената нужда в разкош и простият занаят на железарите от Саръ-Шабан и Кавал да стане изкуство. Защото и направата, и металическият сплав са имали секрета си, а различните гласове на звънците от един комплект напълно се съгласуваха със законите на музикалната гама. Една веща ръка би могла да съчетае тия звуци в сложна и хубава мелодия.”

Вещината на Сали Яшар е такава, че той превръща обикновените железа в “пеещи каруци”. Открил тайната на съзвучието между елементите, той постига хармонията, постига музиката. Разказваческият талант на Йовков е завиден, поради което той открива в простия житейски факт изкуство.

Сали Яшар носи божествена искра, но за да достигне до осъществяването на дарбата си, той влага много труд. Повествованието започва от момента, в който героят е на върха на славата си, но достигането до него е много трудно: “Славата на Сали Яшар, прочутия майстор на каруци от Али Анифе, стигаше вече твърде надалеч.”

Дълбоко в душата си героят е един добър и скромен човек, който не се блазни от слава, той не се стреми непременно към нея, тя е продукт на неговия труд и неговия талант. Йордан Йовков търси съзвучие между работата на героя и неговата вътрешна душевност. Той работи само по творчески импулс и вдъхновение. Вътрешната сила на героя се отразява в отблясъците на очите: “Като че вътре в душата на Сали Яшар имаше друг ковач, който също работеше, също ковеше, а не се виждаше и само искрите и отблясъците на това вътрешно огнище грееха в замислените очи на Сали Яшар.”

Нравствената красота на Сали Яшар е в търсенето на пълноценен смисъл на живота, в опиянението от творческия труд. Голямата съсредоточеност и вътрешното вглъбяване са  чертите на духовната характеристика на героя. Песента като творчески импулс се ражда първо в душата на ковача, а после се предава на продукта на неговия труд – колелетата. Песента на колелетата е метафора на талантливия творец, който се открива във всяка човешка дейност, която се върши с любов и вдъхновение.

Мълчанието на Сали Яшар е израз на съсредоточеността на героя в работата, в която се раждат музика, съзвучие, хармония: “Той не приказваше много, но и малкото, което кажеше, беше ясно, умно, отмерено…”

В мълчанието проличава прозрението на мъдрия човек, чиято мисъл е винаги заета да търси път към себе си и другите. Героят иска да осъществи себе си чрез добро, “себап”, който да бъде предназначен за хората. Убеден е, че човек може да остави следа след себе си със своя труд. Героят на разказа се терзае в мисълта си какво добро да направи, така че хората да го запомнят и споменават: “Идеше му наум да направи някъде кладенец, мост на някое лошо място, хан, където замръкват пътници.”

Неговата мисъл е за онова нещо, което би свързало отделния човек със света, би обективирало човешкия труд в нещо общополезно и значимо. Съзерцанието на Сали Яшар е изпълнено с творческо напрежение и мисъл за хората. В такива моменти се ражда онази музика, която звучи в песента на колелетата.

Тази песен е върховен израз на човешкото страдание, в което се мъчи душата на Сали Яшар. Загубил синовете си, потънал в злочестина и дълбоко терзание, героят отчаяно търси път към хората чрез своята дейност. Той знае, че човекът е красив, когато твори добро. Нова сила на бодрост в душата на Сали Яшар влага Шакире, дъщеря му, чиято хубост е трогателна и възторжена: “Не, с много неща може да надари бог някого, но няма по-голям дар от хубостта.”

Истински естет в отношението към другите, Сали Яшар търси красотата навсякъде – в отношенията между хората и в самия човек. Когато боледува, майсторът на каруци възстановява своето здраве след благотворното общуване със Шакире, която по свой начин осмисля живота му, вдъхновява го. Нравствената система на Йовков е такава. Според нея именно добродетелта е носител на красотата у човека. Творчество, красота и любов се сливат в единство, от което се ражда “песента”. “Пеещите каруци”, които създава Сали Яшар, са продукт на неговото неспокойно търсене на пътя към хората. С прозрение на мъдрец той възкликва: “Каруци трябва да правя аз, каруци!”.

Удовлетворението от постигнатите човешки мечти, страстта към живота ражда мъдростта на Сали Яшар. Философското му просветление стига до голямата истина за всечовешката любов между хората, която стои над всички мъки и страдания, над всички болки и неудачи в живота: “… но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората.”

Чрез своите герои Йовков казва истината за света. “Пеещите каруци” на Сали Яшар носят радост в семействата, радостта идва с онзи чуден звук, който предшества завръщането на любимия човек. Каруцата, изработена за Джапар и Шакире, ще направи живота им по-добър, защото “песента на колелетата” ще се слее с радостния трепет на очакването. Това е голямото благодеяние, което Сали Яшар прави за хората и това осмисля живота му. Това е сливането между човека и света. Неслучайно разказът завършва с изразителната дума “съзвучие”, която символизира една вечна хармония.

“Пеещите каруци” на Сали Яшар носят мелодия, която е възхвала на човешката дарба, талант, способности. В нея се отразява желанието на човека да направи хората по-добри, по-щастливи. Това е мелодия, в която изкристализира човешката болка на Сали Яшар от голямо лично нещастие. В друг смисъл това е метафора на единението на човека със света и хората в него.

Чрез психологически реализъм, характерен за Йовковото творчество, се разкрива сложната метаморфоза в душата на повествователния герой, който открива най-дълбоките истини, скрити в нея. Мъдростта на човека се постига чрез творчески труд и неспокойна мисъл за другите. По тази причина разказът звучи съвременно и до наши дни. Йовков изпраща своите послания на хуманист, естет, поклонник на красивия и извисен човешки дух.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.

Засегнати автори: 

Коментари

tva e ujasnoo

Много дълго ве

Анализът е посредствен, защото не коментира, а само констатира чертите и същностите на героя.Творбата е изградена върху интелектуален парадокс:героят е в плен на самозаблудата, че не е реализирал мечтания себап.Това го изпълва с мъчителното чувство за творческа вина.Истинският анализ трябва да изследва точно този процес: как уникалният майстор преодолява самозаблудата и постига собствената си обяснимост.Именно този най-същностен аспект на текста изобщо не е коментиран.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите