Размисли за поражението

Автор: 
Дата: 
вторник, 2 September, 2014
Категория: 

Желанието за ангажиране с поражението на “реалния социализъм” се проявява все още в доста тесни граници. За времето на западния дух, тук нямало какво повече да се изяснява. Според този западен дух се касаело само за една историческа илюстрация на това, за което той отдавна оповестявал и пророкувал: поражението, а с остатъчните деликатни работи да се занимава комисията ЕПЕЛМАН /комисия, която е съставена след обединението на ГДР и ГФР и се занимава с досиетата – заб. прев./. За немалко леви тази тема /с мисълта на Маркс/ изглежда като заниманието на католическите църковни представители с предхристиянските религии.

И така, едва ли могат диалектически да господстват мнения, разбирания, които с най-късна дата при втори поглед биват разпознати като несъстоятелни, погрешни. В тази връзка, що се отнася до Германската демократична република на първо място трябва да се посочат многото неблагоприятни външни фактори, а именно тежките репарации. От друга страна трябва да се посочи и субективният момент, погрешната икономическа политика. Не се забелязва, не се държи сметка, че и след като вече не се изплащат репарации, в ГДР е настъпило икономическо и технологично изоставане, че решаващ фактор не е само екстензивното развитие чрез количественото увеличаване на икономическите ресурси, а и тяхното интензивно и ефективно влагане. Безбройните опустошителни действия на западната ембаргополитика в областта на високите технологии едва ли се преценява още и логически. Също рядко се отбелязва, че преди всичко на равнището заводи и комбинати имаше високо квалифицирани ръководители, които смекчаваха вредните въздействия на един прекомерен централизъм, поощряваха новаторските идеи, подновяването.

Няма път, който да заобиколи истината, че преди всичко именно не външните и не вътрешните субективни причини, а вътрешните обективни слабости на този обществен модел бяха отговорни за икономическата му засечка. Само така ще се появят на хоризонта действително важните и общо пренебрегваните въпроси – тези за движещите сили, както и за причините и въздействията на трайните недостатъци.

Коя система дава по-мощни импулси: една система на разпределение, която донася на шефовете на концерните и тръстовете 300- до 400-кратни доходи в сравнение с работническите заплати или такава, каквато имаше в ГДР и която разрешаваше 3- до 4-кратни доходи на директорите на предприятия, заводи и комбинати? Може ли въобще едно оправдано социално общество да създава по-силни импулси за икономически растеж, отколкото съзвучието на вътрешната жажда за облаги, добруване и външния съпернически натиск?

През времето на ГДР вездесъщите недостатъци: празнота, непълнота, несигурност, забавяне и протакане в стоковите оферти бяха предпочитана тема за майсторите на скечовите творби. Икономическата политика и теория те споменаваха между другото, просто като негодувание, скандализиране. Че това беше раковата язва на икономиката, остава незабелязано, по-скоро отричано от ГДР-посветените, компетентните. Този постоянен недостатък беше не просто скандален. Той придаваше на икономическия организъм и на управленческите механизми недостъпност, пречеше на необходимата гъвкавост, възпираше скоростта на разширяването и на технологичните нововъведения. Този недостатък принуди икономическите интереси на предприятията, заводите и комбинатите да приемат формулата: “Да произвеждаме на всяка цена колкото може повече и каквото и да ни струва! КОЛИЧЕСТВО, КОЛИЧЕСТВО! Ефективността и качеството тук са второстепенни.

Хари Ник

-------------------

Те говорят ...

Те говорят за свобода и човешко достойнство
и имат предвид максималната ПЕЧАЛБА,
а не растящата безработица.

Те говорят за свобода и човешко достойнство
и разрушават социалната справедливост.

Те говорят за свобода и човешко достойнство
и създават бедствено положение за старци и деца.

Те говорят за свобода и човешко достойнство
и търпят търговията с жени славянки и черни.

Те говорят за свобода и човешко достойнство
и организират незнание в детски градини и училища.

Те говорят за свобода и човешко достойнство
и създават привилегировано образование за деца “елит”.

Те говорят за свобода и човешко достойнство
и унищожават свободата от експлоатацията.

Те говорят за свобода и човешко достойнство
и оставят да расте неофашисткия бурен
на тези с черни и раирани костюми.

Те говорят за свобода и човешко достойнство
на работодателите и банкерите, на богатите и имащите,
на ВЛАСТВУВАЩИТЕ.

Автор: Волфганг Аренс
(Превод: д-р Рачо Рачев)

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите