Направление фантастика (8): Кратък речник на ползваните термини

Направление фантастика  (8): Кратък речник на ползваните термини

А

Адепт – (лат. adeptus – достигнал) – посветен в тайните на учението, ревностен превърженик на идеята.

Алба – средновековна сантиментална любовна песен, в която централно място заема раздялата на възлюбените на разсъмване.

Алберт фон Болщед – “Велики”, Албертус Магнус – 1193-1280 г. Германски схоластик, теолог и философ и изобретател. Доминикански монах, учител на Тома Аквински.

Албигойци – религиозна секта от ХІ-ХІІІ в. от н.е. в Южна Франция по името на гр.Алби. Духовни наследници на богомилите и катарите.

Алхимия – (ар. Al kimiya през лат. alchemia) – донаучно направление в химията, търсещо “философския камък” за лекуване на всички болести и получаване на безсмъртие. Също така и за получаване на злато от други материали.

Андрогин – (гр. andros – мъж и gyne – жена) – човек или животно, съчетаващо признаците и на двата пола, хермафродит.

Архонт – (гр. archontos) – военачалник.

Астрология – (гр. astron – звезда и logos – учение) – учение за връзката между разположението на небесните тела и историческите събития а също така и съдбините на хора и народи.

Астролатрия – (гр. astron и latreia – почитание) – звездопоклоничество.

Аркан – (лат. arcano) – тайно, скрито.

Аура – (лат. aura) – блясък, слабовидима следа, ореол.

Ахурамазда – в зороастризма бог на доброто, в противовес Анхра Майню – бог на злото.

Б

Буда – от санскрит – получил просветление – име дадено на основателя на будизма Сидхарта Гаутама, след като получил просветление. Будизмът е една от трите световни религии (плюс християнство и ислям), възникнала в Индия през ХІ-V в. пр.н..е. Буди – същества, достигнали състояние на висше съвършенство.Бодхисатви – в будизма махаяна идеални същества, които преди всичко са наставници и образец на хората, водейки ги към нравствено самоусъвършенстване..

В

Визитатор – наблюдаващ, надзорник.

Вуду – синкретичен африкано-християнски култ към духовете.

Г

Гема – скъпоценен или полускъпоценен камък с вдлъбнато (инталия) или изпъкнало (камея) изображение. Използвани като печати, пръстени и талисмани.

Гении – (лат. genius) – свръхестествени същества, които придружавали човека от раждането до смъртта. Подчинявали му се, ако има съответния талисман. Според римската митология геният изразявал представата за душата и жизненото начало. В преносен смисъл – много талантлив човек.

Гностици – (гр. gnosis – знание) – представители на религиозно-философско течение, които признавали духовно непознаваемото първоначало, проявяващо се в изтичането (еманацията) и противопоставящо се наматерията – източник на злото.

Гримоар – (фр. Grimoir) – книга с рецепти за магии.

Д

Даоизъм – Едно от основните направления в древнокитайската философия. От ІІ в. от н.е. една от китайските религии, съчетаваща елементи от конфуцианството и будизма.

Демиург – у древните гърци, по времето на Омир, свободен занаятчия, майстор-поет. В идиалистичната философия идеалното първоначало, дух, творяща сила.

Догмат – (лат. dogma) – основно верско положение, което се приема за истина без доказване.

Дуализъм – в религията – доброто и злото начало са равнопоставени и еднакво могъщи.

Е

Евхаристия – част от християнската литургия, даване на причастие. Християско тайнство признавано от всички. При неговото извършване вярващите, като вкусват от хляба и виното получават частица от тялото и кръвта на Христос, с което стават съпричасни на Вечния живот.

Езотеричен – (гр. esoterikos – вътрешен) – Таен, скрит, достъпен само за посветените.

Екзорцизъм – (гр. – exorkizo) – заклинание, изгонване на зли духове

Екстрасензорен – извънсетивен

Емпирей – (гр. empyros) – у древните гърци и християните най-високата част от небето, пълна с огън и светлина, местопребиваване на Бога и светиите.

Енволтуване – черен магически обред, който има за цел да причини някому вреда или смърт.

Еон – (гр. aion) – въображаемо същество, което било нещо средно между божество и човек. Също така голям промеждутък от време.

З

Зороастриъм – религия на народите от средна Азия и Персия, чийто основател е митичният Заратустра (Зороастър) в І хил. пр.н.е.

И

Ингредиент – (лат. ingrediens) – съставна част от сложно съедиение или смес.

Индулгенция – (лат. indulgentia – милост) – папско писмо за опрощаване на греховете (минали или бъдещи), получавано срещу заплащане.

Инициация – (лат. initiatio – извършване на тайнство) – в родовото общество посвещане на юношите и девойките в мъже и жени, някои от тези обреди са запазени и до днес (обрязването в юдеизма и исляма, кръщаването в християнството и др.)

Инквизиция – (лат. inquisitio) – съдебно-полицейска институция на католическата църква през ХІІІ-ХІХ в. предимно за борба с ересите в църквата.

Й

Йератически – свещен, жречески.

Йерарх – свещенослужител с епископски сан, владика.

К

Кабала – (евр.- gabbalah) – Предание, тайно учение.

Каверна – (англ.) Cavern – пещера, coven – сборище на вещици.

Капитул – в католическата и англиканската църкви съвет от висши духовници при епископа, които участват в управлението на епархията. В католическите духовно-рицарски и монашески ордени – Общо събрание на ръководните лица.

Капище – (старобълг.) – езически храм, свещено място.

Катари – (гр. katharos – чист) – последователи на богомилите в Италия и Франция през средните векове, допускали съществуването на религиозния дуализъм.

Клирик – (гр. klerikos) – духовно лице, духовник.

Командор – (фр. Commandeur) – една от висшите степени в духовно-рицарските ордени. Командорство – недвижима собственост на даден духовно-рицански орден.

Конгрегация – (лат. congregatio) – религиозна организация, в която участват и недуховни лица.

Конклав – (лат. conclave – заключена стая) – от 1274 г. Свиквано след смъртта на папата събрание на кардиналите за избиране на нов. Провежда се в изолирано от външиня свят помещение.

Констелация – (лат. constellatio) – съзвездие, разположение на небесните светила едно към друго.

Континуум – (лат. continuus) – свързан, продължителен, непрекъснат, следващ един след друг, последователен.

Л

Лен – чифлик, който се дава от феодала на васала срещу изпълнение на известни задължения.

М

Майорат – (лат. major – най-голям) – форма на наследяване на недвижимата собственост във феодалното право, при което тя преминава изцяло в ръцете на най-възрастния наследник.

Манихейство – религиозно философско учение, създанено от Мани през ІІІ в. от н.е. По подражание на първите гностици се опитва да съчетае християнството със зороастризма и будизма. Чрез павликяните намира продължение в богомилството, при катарите и албигойците.

Манускрипт – (лат. manus – ръка и scribo – пиша) – антични или средновековни ръкописи.

Медитация – (лат. meditatio – размишление) – умствено действие, чиято цел е да се постигне съсредоточеност, отпускане на тялото, липса на емоции и откъсване от външния свят.

Меса – (лат. missa Фр. Messe) – главното богослужение в католическата религия, литургия. Черна меса – при магьоснически ритуал се пародира християнското богослужене, като думите се четат наобратно.

Метемпсихоза – (гр. metempsychosis) – преселване на душите от едно тяло в друго или в друго същество след смъртта.

Минорат – обратното на майорат, правото на наследството преминава в ръцете на най-малкия син.

Мистерия – тайни религиозни церемонии и обреди в чест на някое божество, до които били допускани само посветените (у древните гърци и римляни).

Митра – (гр. mitra) – позлатена и украсена със скъпоценни камъни корона, която се носи по време на богослужение от лице с епископски сан.

Н

Натуропат – (лат. natura и гр. pathos – чувство) – човек, влюбен в природата, маниак на тема природа.

Некромантия – (гр. nekrosis и manteia (– мнимо изкуство да се призовават духове, за да се узнае от тях бъдещето.

Номерология – (лат. numeros – номер и гр. logos – наука) – гадаене по числа чрез основното аритметическо действие събиране.

Неоплатонизъм – реакционна философия от епохата на упадъка на римската империя – ІІІ-ІV в. от н.е., в която идеалистичната теория на Платон приема формата на учение за мистичната еманация на материалния свят от духовно първоначало.

Неофит – (гр. neophitos) – новоприет, новопокръстен.

О

Окултизъм – (лат. – occultus – таен, съкровен) – общо название на ученията, които признават съществуването на скрити сили в човека и Космоса, достъпни само за посветените.

Орфизъм – тайнствено учение от VІ в.пр.н.е. според което светът е творение на любовта. Произлиза от името на митичния тракийски певец Орфей, комуто се приписва магическия трактат “За свойствата на камъните”.

Остракизъм – (гр. ostrakon – глинено парче, плочка) – в VІ-V в. пр.н.е. В древна Гърция Народното събрание решавало дали да се изгони някой гражданин от града (и то обикновено за 10 години). Всеки притежаващ правото на глас пишел на глинено парче името на онзи, който е опасен за града. В преносен смисъл – изгонване, изгнание, отхвърляне от Обществото.

Офити – членове на секта от ІІ в. от н.е., за които змията била символ на Христос.

П

Павликяни – еретична секта, предполагаемо наречена на Павел Самосадски, епископ на Антиохия, Сирия.

Паладин – (лат. palatinus) – в Средновековната западно-европейска литература така са наричали сподвижниците на Карл Велики. По-късно – храбър, доблестен рицар, предан на господаря и на дамата си.

Пандемониум – (гр. pan – всичко и daimon – зъл дух) – митологически престолен град в Ада, съвкупност от всички демони.

Пантеизъм – (гр. pan – всичко и theos – бог) – Религиозно философско учение, което отъждествява Бога със света като цяло и съзира проявата на Бога във всяка частица от цялата Вселена.

Пентаграма – (гр. pentagrammon) – правилен петоъгълник, като на всяка негова страна са построени еднакви равнобедрени триъгълници, петолъчка.

Пентакъл – амулет, талисман със заклинание за извикване на духове, използван в магията.

Пепузити – ранно християско движение, възникнало в средата на ІІ в. от н.е. , нарича се още монтанизъм, по името на създателя му Монтана, който проповядва Второто Пришествие на Христос, очаквано в близко време в гр.Пепузе, Мала Азия.

Пилигрим – (лат. pelegrinus) – странстващ богомолец, поклонник в Светите земи.

Плерома – пълнота.

Понтифекс – (лат. pontifex) – жрец в древния Рим, римския папа, в преносен смисъл – висш католически духовник.

Прана – от санскритски – жизнена сила, състои се от две думи – пра – първично, начално, и ана – храна, земя. Общофилософска категория във всички индуиски религии, обладаваща различни качествени характеристики.

Приор – (лат. prior – пръв) – игумен на католически манастир, чин в духовно-рицарските ордени, една степен по-ниска от Велик магистър. Приорат – орган на управление, наричан още Синьория.

Прозектор – (лат. prosector – който разсича) – лекар, паталого-анатом

Просфора – (гр. prosphora – приношение) – пшеничен хляб, който се използва при литургия като принасяне на безкръвна жертва.

Прострация – медицинско понятие, означащо състояние на крайно изтощение, слабост, безпомощност.

Протектор – (лат. protector) – покровител, закрилник, поробител, който се представя за закрилник. Протекторат – държава, която е под властта на протектор.

Р

Реликт – (лат. reliktus – оставен) – Предмет, явление или организъм, който се е запазил като остатък от минала епоха.

Руни – (сканд. Runa – тайна) – най-старите писмени знаци на германските и скандинавски народности, използвани главно за култови и паметни записи върху дърво, камък, метал и ритуални предмети.

С

Секуларизация – (лат. saecularisatio) – конфискуване на църковните имоти в полза на държавата или на светската власт.

Симония – по името на Симон Магесник от Самария, който предложил на апостолите Петър и Йоан да купи от тях способността им да предават Светия Дух, оттам – търгуване със свети неща. В преносен смисъл – продажничество, търгашество.

Синкретизъм – обединяване на различни, често противоречиви възгледи, свързване на елементи от различни религии.

Скрижали – според Библията – двете каменни плочи, които Мойсей донесъл от планината Синай, съдържащи издълбаните 10 Божи заповеди.

София – мъдрост.

Спиритизъм – (лат. spiritus – душа) – мистично учение, проповядващо живот на душите след смъртта и възможностите за връзка с тях.

Спиритуализъм – (лат. – spiritualis – духовен) – обективно идеалистично философско течение, според което духът е първооснова на действителността, той съществува независимо от материяата, като особена безтелесна субстанция.

Стелаформиране – (стелаформинг) – процес на преобразуване на звезда (под въздействието на човека) с цел подобряване на условията в звездна система, за постигане на оптимални условия за живот.

Суфизъм – (от араб. дума суф, която означава груба дреха, власеница) – мистично течение в исляма, възниклано през VІІІ в. От н.е. В него се съчетава идеалистичната метафизика с аскетичната практика.

Схолия – (гр. scholion) – кратко изясняване, тълкуване.

Т

Таборити – последователи на лявото крило на хусиското движение, по името на град Табор в Чехия.

Талмуд – еврейски сборник от устни вярвания и граждански предания, тълкуващи Мойсеевия закон, разискванията по тях и най-важните решения на еврейските законоведи. Разделя се на две части – Ерусалимски и Вавилонски.

Таксидермия – (гр. taxis, устройство и derma, кожа) – приготвяне на чучела чрез препариране на животни.

Тарот или таро – колода специални карти за гадаене.

Теургия – (гр. – theourgia) – магьосничество, чрез което се подчиняват духовете и боговете и се променя хода на събитията по волята на теурга (магьосника, вълшебника).

Тераформиране – (тераформинг) – процес на преобразуване на атмосферата на планета, до степен на годност за живот от човешка гледна точка.

Тора – от еврейски – закон – древно название на петокнижието (Петте книги на Мойсей).

Трансцендентален – (лат. transcendens – излизащ извън границите) – в схоластиката – най-общи понятия, във философията на Кант – априорните форми на познание, принадлежащи на чистия разум, или произпичащи от него, преди и вън от всякакъв опит.

Трансцедентен – извънсетивен свят, извън пределите на опита, съзнанието и познанието.

У

Универсум – (лат. universum) – философско понятие, означаващо света като цяло, вселена, всемир.

Ф

Физиогномика – Учение за проявата на човешкия характер в чертите на лицето и по формите на тялото.

Х

Хедонизъм – (гр. hedone – удоволствие) – етично учение, според което удоволствието е висша цел и основен мотив за човешкото поведение. В античността е развито от Аристип и Киренската школа, по-късно от Епикур и последователите му.

Хералдика – (лат. Heraldus – глашатай) – от ХІІ до ХІХ в от н.е. съставяне на дворянски, поземлени или манифактурни гербове. От втората половина на ХІХ в. спомагателна историческа дисциплина за изучаване на гербовете.

Херметика – (гр. – hermetikos) -Тайна наука – от херметически – таен, скрит.

Хермополски култ – по името на гр.Хермопол. Според него началото на всичко е Нун (праокеан, хаос). От него се самосъздава Ра-Атум-Хепри.Той създава четири двойки богове и един единичен: Шу (мъжко божество) което е въздух и влага, Тефнут (женското му допълнение) въздух и влага, като влагата преобладава, Геб (мъжко) земя и умрели фараони и Нут (женско) небе, Озирис – зърно, кълн, покоен фараон, бог на умрелите. Изида – престол. Сет – убийствена горещина на пустинята, божествен цар-войн. Нефтида – владетелка на дома. Хор Стария – след неговата смърт Озирис и Изида създават Хор Младия (хоризонт, сокол). Божествената седморка (огдоадата) на Хермопол са първичните богове, които са в началото на всичко, известни като осемте божества Хех (към тях се прибавя единичното божество Хех, което поддържа небето, което го приравнява с Шу). В гръцката интерпретация на египетската митология, четирите двойки божества са: Нун и Наунет – първичния безграничен океан, Хух и Хаухет – безкрайното пространство, Кук и Каукет – тъмнината, Амун и Амаунет – невидимото или въздух. Те се разглеждат като елемнти на първичния хаос, от който се е издигнало слънцето Ра.

Хиромантия – (гр. cheir – ръка и manteia – гадаене) – гадаене по линиите на ръката и техните извивки, с цел да се предскаже съдбата на човека.

Хусити – последователи на учението на Ян Хус (1369-1415 г.), чешки религиозен реформатор.

Ч

Чернокнижие – магьоснически книги.

“Чук срещу вещиците” – средновековна книга, чието първо издание е през 1487 г. В нея монасите доминиканци Якоб Шпренгер и Хайнрих Кремер по прякор Инститорис, (изпратени от римския папа като инквизитори в Германия) теоретично обосновават кърватата разправа на католическата църква с еретиците, магьосниците и вещиците.

Ш

Шакти – в индуизма женско творческо и енергетично начало.

Ползвана литература:

Съдържа се в текста, плюс “Книга на промените”, “Рунически оракул”, “Фолклора в Стария Завет”, “Фолклора в Новия Завет” – Дж. Фокнър, “Критически есета за магията и окултизма” – Е. Парнов, “Лаокоон, или за границите в поезията и живопистта” – Г. Е. Лесинг и “Психология на литературното творчество” – М. Арнаудов.

-------------------

Още по темата:
Направление фантастика (1): Напътствия към начинаещия
Направление фантастика (2): Фантастиката като извор на идеи от дълбока древност
Направление фантастика  (3): I. Динозаврите
Направление фантастика  (3): II. Златната епоха
Направление фантастика (3): III. “Новата вълна” (“Ню уейв”)
Направление фантастика (3): IV. Съвременни автори
Направление фантастика (3): V. Българска фантастика. Основоположници и Съвремие
Направление фантастика  (4): Окултизмът
Направление фантастика  (5): Основи на гадателските системи и астрология. Мистика
Направление фантастика  (6): Психологически особености на Фантастичното творчество
Направление фантастика  (7): Въображение и реалност. Фантастичен реализъм
Направление фантастика  (8): Кратък речник на ползваните термини

-------------------