Моят ад

Стихотворение (с факсимилна част от ръкописа на Петя Дубарова)
Дата: 
петък, 5 September, 2014
Категория: 
Част от ръкописа на "Моят ад", Петя Дубарова, 1978 г.

Моят ад

Светът загрухтява, заспива смирен.
Нощта черно расо повлича към мен –
със сива скептичност на стар фанатик,
с монашеска кротост, без блясък, без вик
тя пада в тераси, с мъртвешки очи,
в които дълбока набожност мълчи.
И виждам луната – настръхнала, зла,
небето заспало как с гол връх закла,
сред бесния кикот на блудни звезди
сам вятърът сянка на дявол роди.
А мракът разтваря зловещо чене
над мене. И мойто треперещо “Не”
се губи, внезапно лишено от звук.
Страхът сгромолясва огромния чук
над моите слаби гърди, рамене,
задъхвам се, викам, крещя: “Не, не, не.”
Аз чувам как долу – под нашия свят –
разтваря вратите си зъл Дантев ад.
И в черния ужас на врящи котли,
сред бесните оргии на дяволи зли,
за миг виждам себе си някъде там,
заръфана жива от огън и срам.
Въжета от червеи мойте ръце
завързват. Със синьо от болка лице
аз викам със кървави гръб, рамене
и страшно е мойто човешко: “Не, не!”
Пред мен оживява човешкият свят.
Живях без сестра, без приятел, без брат.
Аз виждам как влажна тъгата мълчи
във много към мен устремени очи –
на тези, които не чух, не простих.
И най-после моят забравен млад стих.
Набъбва на устните кървав мой вик
пред него – всевластния мощен съдник,
с когото измислях си скверни игри,
с когото нерядко флиртувах дори.
Сега, в този мръсен, бълбукащ в кал ад
той иде, дъхтящ на човек и на свят.
Но после изчезва. Напълно сама
аз страшно се гърча. В плътта ми срама
забива зловещо пирон след пирон
и червей, превърнал човешки труп в трон,
пихтиесто тяло във викот тресе
пред мене – по-жалка от сритано псе.

Но в миг се опомням. Отварям очи.
В терасите пак на колене мълчи,
помръдва набожно мъртвешки уста
безплътна, безкръвна, мъртвешка нощта.
Под мене прошавва заспалия свят.
Нима аз измислих сама този ад?
Аз – тази,която не вярвам в смъртта,
но вярвам със свойте 16-сет лета,
че всеки от бог по-успешно дори
сам хората прави щастливи, добри,
тъй както те правят го силен и млад.
Аз вярвам във своя момичешки свят.
Но този ад, който измислих сама,
ще пазя, ще имам, додето умра –
той – страшния мой, най-човешкия ад –
на моята съвест суровия свят.
Тогава съдникът на моя живот
ще бъда сама аз. А бавния ход
на дните, годините тук на света
отрежда ни светъл живот след смъртта,
но не в ад и рай, а във властния глас
и деня на децата, родени от нас!

31 август 1978 г.
Тетевен

Част от стихотворението "Моят ад", написано от Петя Дубарова в Тетевен на 31 август 1978 г. (факсимиле, архив Дом-музей "Петя Дубарова)

Коментари

Магическа поезия! Ех, Петя?!

Petia,shte nosia tvoiata poezia v dushata si do kraia na dnite si.Ti si navsiakade v moia den.Biah oshte na 20 godini,kogato posetih tvoia vechen dom,gledasht kam moreto

Tolkova iarki obrazi makar i srashni.

Ех,Петя,Петя!Наистина си надрастнала и възраст,и време!!!Поклон,талантливо тъжно момиче!!!Спи в мир!!

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.
Image CAPTCHA
Enter the characters shown in the image.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите