Достойни предци на своите наследници

Книгата на Радка Люцканова, Лилия Семова и Христина Стоева “Деркоските български села. село Имрихор. Тракийска летопис. Сборник” респектира още от пръв поглед. Тя е солидна по обем (450 страници) и с впечатляващо полиграфично оформление.
Дата: 
сряда, 10 December, 2014
Категория: 

Книгата на Радка Люцканова, Лилия Семова и Христина СтоеваДЕРКОСКИТЕ БЪЛГАРСКИ СЕЛА. СЕЛО ИМРИХОР. Тракийска летопис. Сборник” респектира още от пръв поглед. Тя е солидна по обем (450 страници) и с впечатляващо полиграфично оформление (графичен дизайн е Петра Лимоза, редактор е Йово Неделчев, а издателството е ЛИБРА СКОРП, Бургас, 2014).

Обладани от дълбоки родолюбиви чувства, авторките са си поставили високо благородната цел да проучат живота, труда и бита на своите предци от Деркоските български села (в това число, а може би най-вече, на СЕЛО ИМРИХОР). Това е една изключително трудна и трудоемка задача, в замяна на чието изпълнение не очакват нищо. И трябва да признаем със заслужено уважение към тях, че в резултат на почти денонощен тригодишен труд са се справили отлично. Предварителна предпоставка за техния успех е високата им интелигентност и начетеност. Освен това не е без значение и фактът, че са изявени журналистки и писателки, които вече са имали публикации по някои въпроси, свързани с темата на съвместната им творба.

Идеята за написване на книгата не е възникнала случайно. Тя има своето предварително осъзнаване, психическа нагласа и последвало решение. Най-напред авторките са се запознали с много публикации, посветени на интересуващите ги въпроси. Изучили са архивните материали, останали от времето на войните: Руско-Турската освободителна, Балканската, Междусъюзническата., Първата и Втората световни войни. Руско-Турската освободителна война повдигна българския дух и след нея, превозван от руски кораби, ентусиазиран изселнически поток се отправя към Източна Румелия и към княжество България. Пожънатите успехи през Балканската война също пораждат много надежди. За нещастие те скоро помръкват. Междусъюзническа война през 1914 г. има тежки последици за България, която губи почти всичко спечелено през Балканска война. Освен това, останалите българи били принудени под заплаха за живота си незабавно да изоставят домовете си с цялото движимо и недвижимо имущество, в т.ч. и домашни животни. А при митарствата им, по пътищата, са починали не само немощни възрастни и болни хора, но и не малко бебета, които били изоставяни, за да не издадат с плача си безпомощните си родители, които да станат плячка за безмилостните преследвачи.

В милата им родина, в майка България, ги посрещат с разбиране и със съчувствие. Но тя до такава степен е изтощена от преживяните войни и наложените й непосилни репарации, че не е в състояние да им предостави дори минимални условия за оцеляване. Правителството на Александър Стамболийски приема на 10 януари 1914 година постановление за оказване на помощ, като от оскъдните средства на държавата им отпуска заем за устрояването им: в градовете да си построят жилища и да си осигурят работа, а на желаещите да отидат в селата предоставя възможност да закупят обработваема земя, добитък и инвентар. За отпускане на заем се отзовават и някои европейски държави. Но ще минат още доста трудни години за преселниците, докато достигнат поне отчасти стандарта на живот, който има местното население, а още по-късно, през тридесетте години, и да се изравнят с него в социално-икономическо, обществено-политическо и културно отношение. Тракийските преселници, каквито са човечни, сърдечни и добри са изключително благодарни за всяка оказана им помощ, без да са очаквали всичко да им се поднесе наготово. Неволята ги сближавала за взаимопомощ и те създават свои тракийски дружества. Едно от тях е Културно-просветно дружество “Тракия” във Варна. В него членуват по-възрастните, а по-младите се организират свое, Младежко. Дейността на тези доброволни формирования е изключително разнообразна и от много голямо значение. За техни ръководители са избирани високо еродирани личности от членския състав.

Една от първите задачи на дружествата била да се масовизират. Особено внимание отделяли и за разширяване материалната база и нейното обзавеждане. Провеждали мероприятия за опазване традициите на предците. Съществувал непрекъснат стремеж за привличане на изтъкнати дейци на културата, изкуството, науката и спорта. Те изнасяли интересни лекции и беседи. Чествани били бележити дати от историята на България и от календара на тракийските бежанци. Подготвяли и изнасяли театрални представления, концерти, развлекателни и спортни прояви. В резултат на тази и още много други дейности в дружествата, из техните среди израстват авторитетни представители на интелигенцията от различни видове изкуства: литератори, артисти, научни и спортни деятели, ръководители с голям авторитет. Част от тях печелят всевъзможни конкурси и състезания на национално и международно ниво. За обща радост, тракийските преселници се нареждат сред най-добрата част на българската нация..

Чрез книгата си Радка Люцканова, Лилия Семова и Христина Стоева предоставят на читателите изобилна, разнообразна и много интересна документална информация. Тя е илюстрирана с множество снимков материал, с таблици за родословието на цели фамилии, автентични разкази на техни членове, справки за имуществено им състояние, запазени дневници на предци и всевъзможни други документи, които дават възможност за реална, пълна и неоспорима представа за многобройните добродетелите на жителите на Деркоските села. А тези добродетели са такива, че могат да правят чест и да предизвикат гордост на всеки човек, на всяка нация. Преди всичко жителите на Деркоските села отстояват безкомпромисно чувството си за национална принадлежност. Съпротивляват се на гръцката екзархия в усилията й да елинизират българското население, особено младото поколение. Жените не посещават училищата в Цариград, където обучението се води на гръцки език, за да не бъдат унизявани. По същата причина децата отказват да посещават гръцките училища, а онези, които все пак са се съгласили, след като биват принудени да изучават гръцки език, ги напускат. В Цариград има български училища, но по икономически съображения повечето от възрастните не ги посещават и остават неграмотни. Изключение правят някои българи от семейства с по-добри материални възможности, които успяват да се образоват Те разкриват собствени магазини, заемат ръководни длъжности, развиват обществена дейност. По-късно, когато доживелите българи от деркоските села или техни наследници са вече в България, се изявяват като особено любознателни и посещават средни училища, техникуми, висши учебни заведения, като някои от тях добиват висока квалификация: стават инженери, учители, икономисти, юристи и др., заемайки изпълнителски и ръководни длъжности в престижни заведения, културни учреждения и в социално-икономическия и обществено-политическия живот на страната. Тракийските преселници не са аполитични. Те се включват в революционното движение още докато са в родните си места. А когато пристигат в България, според убежденията си, членуват в политически партии, каквито са: Работническата партия, БЗНС и др. Отличават се с будна гражданска съвест. Участват, включително и жените, в стачки със социални и политически искания, независимо, че често са преследвани, затваряни, бити, интернирани и дори убивани. Преди 9 септември 1944 г. участват в съпротивителното движение. Някои стават партизани, други – ятаци. Посрещат с радост на 8 септември 1944 г. освободените от затворите политически затворници. Заминават като доброволци през Втората световна война на страната на антифашистките сили, като някои от тях оставят костите си по бойните полета. Включват се в изграждане основите на социализма, в ролята на обикновени трудещи се или като ръководни кадри.

Деркоските българи са предани на семействата си. Отнасят се с уважение и обич към децата, грижат се за възрастните си родители и прародители. Верни са на разбирането, че това което е постигнато днес е резултат на усилията от предишния ден, а утрешния ден трябва да подготвят с начина си на живот и труд. Всеки трябва да остави нещо след себе си за потомците и на Родината си. Те живеят в пълно разбирателство и взаимопомощ не само помежду си, но и с членовете на обикновените турски семейства. Когато по-късно вече са се установили в България и се налага турски семейства да се завърнат в родината си, раздялата им с тях е трогателна.

Българите от Деркоските села са работливи. Те зачитат всеки труд, който е честен, коректен и е полезен не само за самите тях, но и за другите Докато са по родните си места се занимават със земеделие, скотовъдство, риболов, а онези, които са по-заможни и с търговия. След пристигането си в България, за да оцелеят, жените упражняват различни занаяти. Те работят като плетачки, шивачки, шапкарки, сезонни работнички По-късно, придобилите средно образование в гимназии, в различни техникуми или във висши учебни заведения, заемат престижни длъжности в административни, съдебни и стопански учреждения и учебни заведения, в културни, спортни, обществено-политически организации и заведения на изпълнителско или ръководно и управленско ниво.

Една от важните характерни черти на тракийските бежанци е тяхната здрава физика и психика. Иначе не бихме могли да си обясним присъщото им дълголетие. Някои от техните многолюдни семейства са губили по 5-7 и повече деца, станали жертва на болестта холера. Въпреки тези неимоверните психически страдания и смазваща тъга възрастните не са рухвали, запазвали са воля да продължават напред. Не може да им се отрече и изумителното благородство. Независимо от жестокостите и гоненията от турците и всички други начини и средства за обезбългаряване, те заявяват в съюзния вестник “Тракия”, орган на тракийските бежанци: НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, НО НЕ ОТМЪЩАВАЙТЕ! И това не са само високопарни думи, а убеждение, начин на поведение. Радка Люцканова, Лилия Семова и Христина Стоева не заявяват това открито, но ние го съзираме във всеки ред, във всяка написана от тях дума във великолепната им книга. Те безмерно много уважават своите предци, обичат ги безумно, верни са им. ТЕ СА ДОСТОЙНИ НАСЛЕДНИЦИ НА ДОСТОЙНИ ПРЕДЦИ!

----------------------

Забележка. Преди няколко години мой добър приятел от Варна неочаквано ме попита дали аз или някои от моите родители или прародители не са от тракийските преселници. Аз само казах “Не”. Без да му обяснявам обаче се почувствах едва ли не обиден.Откъде накъде ще допуска, че може да съм тракийски преселник. Когато прочетох книгата “ДЕРКОСКИТЕ БЪЛГАРСКИ СЕЛА. СЕЛО ИМРИХОР” аз си припомних този почти забравен случай и ми стана неудобно пред самия себе си, че тогава съм се почувствал обиден от въпроса на моя приятел дали нямам родствена връзка с тракийци. Аз уважавам и се гордея с моите предци, които нямат никаква връзка с тракийските преселници. Но дори, ако имах такава връзка, не само че нямаше да се обидя, напротив също щях да изпитвам гордост. Та те многократно са доказали, че са сред най-добрата част на българския народ.

Д-р Герго Цонков
Гр. Мездра

----------------------

Радка Люцканова, Лилия Семова, Христина Стоева, “Деркоските български села. село Имрихор. Тракийска летопис. Сборник”, Бургас, 2014.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите