Петра едва не умря като раждаше първото си дете. Получи се усложнение и лекарите едва я спасиха. Като видя, обаче сладкото личице и рошавата главица на бебето, забрави всякаква болка. Роди им се момиченце, кръстиха го Катерина, на името на майка й...
Малко след полунощ, детското отделение утихна. И последният малчуган беше изписан, след като получи помощ, лекарства, бисквити и голяма чаша горещ шоколад. Нямаше нищо за правене и с колежката ми – Джил се зачудихме дали да не идем в залата за игри. Да погледаме телевизия. Но точно тогава телефонът иззвъня...
Всеки народ е вече един многолик Христос – всеки има своята голгота. Днес за нашия народ е великият петък. А още в писанията на тайните договори беше казано да бъде той разпънат и одеждите му поделени...
От последния етаж на жилищната сграда се откриваше зашеметяваща гледка. Силуетът на планината сякаш плуваше в леката утринна мъгла, която ту откриваше струпаните в подножието къщи, ту ги загръщаше отново в меката си дантелена прегръдка.
Не си спомням точно на кого му хрумна идеята – на мен или на съпруга ми Стас – но решихме да поканим родителите от “двете страни“, за да отпразнуваме семейния ни юбилей с пътуване в чужбина до морето...
Сосорд свали от главата си приличащото на каска устройство и се замисли. Днес се беше случило нещо по-различно от всичко, което беше наблюдавал до сега. Човекът, в който се “вмъкваше” напоследък, беше изпитал чувство, съвсем различно и непознато за него.
Ето, свърши и тази коледна кампания. Тази година бях поканен на повече мероприятия. Цели шест. Детски градини, училища, че дори и на частно парти. Не можех да откажа. Та нали “бях” Дядо Коледа...
Беше непоправим романтик и много доверчив човек, винаги вярваше в доброто у хората. И обичаше жена си. Въпреки всекидневните скандали, изникващи от нищото. Той я обичаше и ѝ вярваше. Но един ден жена му го напусна. Разби сърцето му...
Събота, почивен ден, нито очаквам гости, нито съм планувал да ходя някъде. Разпищолил съм се, легнал съм на дивана и гледам някакво предаване, когато на вратата се звъни. Странно, наистина не очаквам никого. Може би е пощаджията. Обличам нещо набързо, отварям вратата – и опс, изненада...
Уж от Англия е тръгнала световната промишлена революция, ама често англичаните ме учудват с техническото си невежество. В един мой разказ съм описал учудването и възторга на дузина англичани, станали свидетели на резултата от използването ми на нещо най-елементарно – лоста, изучаван от петокласниците в България...
