Четвърт век българска култура в Лондон

Четвърт век българска култура в Лондон

При първото ми посещение в българското посолство в Лондон към края на 1998 година, по някаква случайност дежурен се оказа писателят Алек Попов – тогава изпълняващ длъжността културно аташе. Аз имах вече публикувани три мои книги и се разговорихме на писателски теми. Той спомена, че готви книга за дейността на българските посолства в чужбина и по-специално за Лондон. И другото, по-важното, че вече ставаме няколко български писатели в Лондон, а има и художници и журналисти и е редно да учредим някаква културна организация на обществени начала.

Така на 8 май 1999 година се събрахме десетина творци в съществуващото тогава българско заведение в Кройдън, Южен Лондон, защото повечето от културните дейци живееха на юг. Преводачът към българското посолство Александър Алексиев, който бе един от инициаторите за сдружаването, предложи организацията ни да бъде асоциация, защото в нея ще членуват дейци от различни сфери на културата – поети и писатели, художници, журналисти... Първи председател на Асоциацията ни стана Антон Гицов, а за секретар-деловодител бе избрана писателката Надя Михайлова, която и доскоро продължаваше тази си дейност.

Приехме план с културни мероприятия, активно се включи и директорката на училището към посолството Снежина Мечева, която ни предоставяше стаи от училището за провеждане на срещи, премиери на книги и четения. Тогава още нямаше Български културен институт, той бе открит доста по-късно.

Художникът Кирил Узунов тук разви огромна дейност. Под псевдонима Карло Зуно той стана международно известен с открития и разработен от него способ за рисуване с пламък и пушек (дим) на горяща свещ под стъкло. Успя да направи и няколко свои изложби не само в залите на посолството, ами и в прочути лондонски галерии.

Няма да забравя срещата с новоизбрания министър-председател на Република България Бойко Борисов, проведена на 7 февруари 2010 година в посолството ни. Не само затова, че закъсняха над половин час с Цветан Цветанов, защото футболният мач, за който са дошли, е имал две продължения. Ами защото репликите, които чух ме силно впечатлиха.

Художникът Кирил Узунов подари на Бойко Борисов картина с орел, кацнал върху българска роза и му пожела да бъде в българската политика като този орел. След броени минути обаче чух как Бойко каза на Цветан Цветанов, че някакъв си художник му подарил “розата на БеСеПе”!?! А ние с учителката Здравка Владова-Момчева му подарихме по една своя новоиздадена книга, които разбрах, че изобщо не е взел със себе си в България. Здравка бе учителка в българското училище към посолството и повечето свои книги написа и издаде именно в Лондон.

Интересни реплики обменихме с дългогодишния преводач към посолството Александър Алексиев, когато бе отпечатана книгата ми “Що е то Лондон и що прави нашенецът там”. В един от разказите си описвам десетки случаи на обратни действия или обратно отношение на англичаните в сравнение с българите.

– От колко време си в Лондон – попита ме най-неочаквано той.

– Амии... Скоро навърших осем години – отговорих му с учудване аз.

– Е, как успя за осем години да откриеш и опишеш толкова обратности в Англия? Аз съм тук от две десетилетия и повечето от тях ги научавам сега от твоята книга!

Да, господин Алексиев, затова ти си оставаш заклет преводач, а мен вече някои ме провъзгласяват за писател!

Тая моя книга претърпя три издания и по тиража си се изравни с “Мисия Лондон”. Около 2011 година някои интернет-сайтове я поставяха сред десетте най-търсени и най-четени книги от съвременни български автори. Помня, че продавачката на РЕП-а на летище София ми сподели, че който лети за Лондон като я види – непременно я купува. Но тъкмо смятах да правя четвърто издание и някакъв пиратски сайт започнал да я пласира безплатно в интернет. Не можаха да ми помогнат нито българската, нито английската прокуратура, до които се жалвах.

По това време усилена дейност разви и писателското семейство на Ани и Кристофър Бъкстон. Техният трудов стаж бе главно като учители в Английската езикова гимназия в Бургас. Но Ани публикува свои книги художествена литература на историческа тематика като например “Тамара Шишман и Мурад I” и “Европейките Султанки”. Кристофър също издаде няколко свои книги и след учредяването на Българския културен институт в сградата на посолството, там се състояха премиерите им. А Кристофър преведе на английски книгата ми “Що е то Лондон и що прави нашенецът там”, която бе издадена от английското издателство “AuthorHouse” под заглавие “Bulgarians Around London”. Кристофър Бъкстон е съратник и достоен наследник на популярната Мерсия Макдермот, която мнозина определят за по-българка от истинските българки.

След завръщането на художника Кирил Узунов и преводача Александър Алексиев в България, културната ни асоциация фактически се превърна в писателско дружество. Тук писателката Надя Михайлова, нашата неизменна секретарка, написа и публикува няколко свои книги: “Луди сенки” (2004), “Миражи” (2009), “Грешникът зограф” (2010), “Предчувствие за нежност” (2012), “Самотен рицар” (2013), “Чужденци в чужбина” (2008 и 2015), “Въздушните кули на баща ми” (2020).

Благодарение на Надя Михайлова е запазен и до днес четвъртвековният архив с протоколи, писма и изказвания на културните ни организации в Лондон. Архив, който ползвам сега и който планирам да предам в Националния литературен музей в София. А няколко пъти тя ни е събирала и “на пикник” в двора на жилището си, където живееше.

За дейността на писателската ни организация спомогнаха откриването на Българския културен институт и особено съществуващата доста години българска кафе-книжарница “Имало едно време”. В тази книжарница се продаваха нашите книги, там се провеждаха срещи, премиери и четения.

През пролетта на 2010 година, по повод нашумялата ми книга за Лондон и чрез посредничеството на тогавашния главен редактор на вестник “БГ БЕН” Евгени Кайдъмов, с мен се свърза журналистът и литературен критик Георги Николов. Той ми даде ценни насоки за бъдещата наша дейност, даде ми адресите и сайтовете на литературни издания, свърза ме със сродни организации в други страни по света. Благодарение на него участвахме в Българския литературен фестивал в Милано в първите дни на ноември 2024 година, посветен на Деня на будителите.

През юни 2018 година в Лондон гостува и председателят на Съюза на независимите български писатели академик Марин Кадиев – дългогодишен преподавател по Методика на литературата в Пловдивския университет. По изключение, освен в Съюза на българските писатели, аз членувам и в неговия съюз, поради което той представи творчеството ми на специално събитие в Българския културен институт, посветено на 70-годишнината ми. На следващия ден в българската книжарница той проведе почти двучасова среща-разговор относно съвременната българска литература с участието на живеещите в Лондон български поети и писатели.

Незабравима е проведената в книжарницата “Имало едно време” среща – съвместно четене на нашите творци с писатели и поети – гости от Германия през юни 2019 година. Връзките ни с Венета Терзиева и Валентин Григоров – творци от Берлин, продължиха и в други международни мероприятия и продължават и досега. Тази наша литературна среща бе отразена от телевизия ББРТВ, ръководена от Свилен Григоров. За нея писаха и я отразиха лондонските български вестници “Будилникъ” и “БГ БЕН”, както и повечето медии в България.

Като особен успех би трябвало да отбележим отпечатаната в началото на тази година Кратка антология на съвременни български автори във Великобритания. Нея дължим изключително на неуморния борец за описване, съхраняване и популяризиране на творчеството на българските автори в диаспората ни по света от началото на отминалия 20-ти век и досега – Георги Николов.

Към моя списък на двайсетина поети и писатели живеещи или живели известно време в Лондон и Великобритания и членували в писателската ни общност, господин Николов по свои способи успя да открие и добави още десетина отговарящи на тези условия творци. Той бе вече отпечатал сборниците “Българското слово на литературния глобус”, “55+ български автори в САЩ и Канада” и “Енциклопедичен справочник на българската литература, създавана в европейската, американската и австралийската диаспора в периода 19 – 21 век”, когато ми подхвърли идеята за издаване на Антология на български творци във Великобритания. След неколкомесечна съвместна работа успяхме да съберем биографични данни, снимки и по-характерни творби от 26 такива творци и благодарение на настоятелната му дейност, той успя да отредактира и отпечата “26 – Кратка антология на съвременни български автори във Великобритания”.

В тази антология освен споменатите вече няколко имена има още дузина достатъчно популярни с творчеството си личности, които бих искал да упомена.

Някои от дванадесетте книги на Мартин Ралчевски например са преведени и издадени по на няколко езика. Самият той е участвал като каскадьор в заснемането на филма “Троя” през 2001 година в Мексико, което му е повлияло освен в писателската си дейност, да се включи и във филмовата. През изминалата 2025 година по негов сценарий бе реализиран първият в културната история на страната ни филм на православна тематика “Не затваряй очи”. Мартин Ралчевски е автор и на още три сценария за игрални филми, един от които е също в процес на реализация.

Бригита Йосифова-Темпест е автор на девет книги, но е по-известна като журналист и кореспондент от Лондон на няколко български вестника. Тя е дългогодишен член на Съюза на българските писатели, но за съжаление почина през 2024 година в Лондон.

Юлиян Попов стана известен като писател с романа си “Островът на мъглите”, последван от книгите си “Английска България или Швейцария на Балканите” (2005) и “Секс off” (2006). По Живково време той е редактор в списание “Факел” и превежда и издава на български някои книги на неизвестни дотогава в страната ни автори. В последните години обаче бе привлечен на обществено-политическа дейност и не му остава време да твори. Достатъчно е да отбележа, че вече е бил министър в две или три правителства.

Поетът Йордан Йорданов е доайен на лондонската ни литературна общност и има издадени седем свои книги. Целият му трудов стаж е като журналист и е носител на званието “Будител на годината – 2017”, присъдено от Съюза на свободните писатели, в който също членува.

Други по-известни имена от включените в Антологията живеещи или живели във Великобритания и издали повече от две свои книги творци са Недялка (Нели) Арнаудова, Ганка Филиповска, Ивайло Терзийски, Емануил Михайлов (Емануел Ривера), Димана Иванова, Славка Здравкова... Освен с книгите си, Димана Иванова често помага и в организирането на съответните мероприятия.

Току-що разбрах, че са публикувани резултатите от Международния литературен конкурс “Изящното перо – 2026” – Чикаго на тема “Ако си дал”, организиран от Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и Салон за българска култура и духовност – Чикаго, в партньорство с Изпълнителната Агенция на българите в чужбина. За наша радост и гордост трима наши колеги получават награди в този конкурс, а именно: Ганка Филиповска получава първа награда за разказа си “Хляб”, Йордан Йорданов получава втора награда за стихотворението си “Странникът” и Никола Филипов – специална награда за есето си “Дарителството у нас”.

Дейността на творците от Българската литературна общност във Великобритания все повече и повече нараства, тенденцията е регулярно да издаваме свои антологии с новосътворени произведения и все по-тясно да сътрудничим със сродните ни организации от САЩ, Германия, Испания, Австралия и другаде по света. Дано ни забележат и съответните инстанции в София, имащи връзка с популяризирането на българската култура!

------------