Песъчинки в раковина

Стихотворенията ми са за живота, природата и най-много за любовта. Намирам я в Космоса и на Земята. Виждам я и я усещам. Тя е най-финото творение. Наистина.

А морето присъства в живота ми постоянно. Съжителствам с него. Черпя вдъхновение и зареждане. Говоря му чрез съзнанието си. Това е най-добрият начин на общуване. Мълчаливото приближаване. Пълна хармония.

Всичко присъства чисто и красиво. Ако прочетеш написаното ще усетиш. Предмети и явления се явяват одухотворено и не одухотворено, преплетени с много чувства.

Обичам ги и не ги разделям едно от друго. Но нека всяко се чете като единствено. Тогава То ще излъчи цялата си красота. А Ти, ще я приемеш в себе си.

Авторът

------------

МОНОЛОГ

Какво е вълна?
Паднала птица.
А шумa на вода?
От там тя излита.
Но това ли е Тя
до брега в пяна разбита?
Да.
А солта?
Нейната мъка.
Не забрави кой
без крила я остави.
И сега?
Ами...птица-вълна.
             (ни птица
              ни вълна)

СОЗОПОЛ

Каква омая
в теб има незная
ти завладя ме от дете
и те обикнах от сърце.

Малките улички
старите къщи
дървета смокинови
бриз ги обгръща.

Калдъръмено дворче
китна лозница
за малко присядам
седя ненаситно.

Гларуси волно
в небето летят
по твоите покриви
от вечност гнездят.

Белите лодки
долу на кея
рибари очакват
море ги люлее.

Ако някак
загубя се аз
фарът червен
е верен компас.

------------