Забраненият стих
	Една пукнатина в небето
	Един лунен кратер отразен в голото око
	на студа край нас.
	Едно ехо от Слънцето,
	невидимо, ако не си обърнеш главата
	и една капка буря в далечния океан,
	която я видяхме
	която ни видя нас.
	Онези, дръзналите да забранят
	симфонията на реката без течение,
	нека потекат
	в коритата си с формата на пръстен
	те ни сграбчват около пръстите на зората
	като слово на младостта ни.
	Забранени са дните
	които от искри извайват души с цвят на пепел.
	Забранена е зората
	която от лабиринт изгражда съдбата.
	Забранен е стихът
	който с крилата си разграничава пътя
	до черното от езерата сред образа
	на онази която ни вижда.
	--------------
	Превод Наталия Недялкова
	--------------