Е-списание

И радостно, и тъжно ми стана, когато прочетох книгата на Стефан Апостолов “Трагедията на тракийските българи след Балканската война” (Либра скорп). Зарадвах се, че още един брат по перо е решил, както сам пише “Именно за тези българи, от Източна Тракия, нашите деди, ще се постарая да изследвам и представя действителността, възможно най-точно и най-обективно, онази трагедия, отпреди 100 години, въпреки Цариградския договор от 29 септември 1913 г.”.

Една от силните духом жени се казва Христина. Това име й подхожда. Тя го защитава със своята упоритост, изключително трудолюбие и благородство. Нейните добродетели идват от здравите и силни корени на тракийското потекло, от родителите – скромни, всеотдайни и работливи хора.

На 3.11.2010 г. се навършват 90 години от рождението на изтъкнатия артист Петър Стефанов Велчев, който е посветил повече от 40 години на театъра, претворил е над 300 роли, вложил е силите си за успехите на театралната самодейност и в предаванията на Радио Варна. От няколко месеца той не е между живите, но нека с обич и уважение си спомним за него и за следата, която е оставил в съзнанието на зрителите. Да си спомним за неговия “Живот като другите и не съвсем”, художествено описан в авторската му книга под горното заглавие.

Часовникът монотонно тиктака, отброява секунди, минути, часове. Денят се сменя от нощта. Минават месеци, години, векове. Времето следва неумолимия си ход и нищо не може за го спре. Движи се толкова бързо и човек не усеща как младостта си е отишла и е настъпила старостта. Ф. Менделсон твърди: “ Макар и минутите да пълзят, времето лети като стрела”.

Достигаме до есента на живота. П. Бауст заявява: “Колкото и да е страшна старостта, всеки желае да я достигне”...