Да си роден в Несебър, да дишаш Несебър, да го улавяш ежеминутно с всичките си сетива – познат и вълнуващо неизвестен, стар, загадъчен, ухаещ на смокини и море, реален и вдъхновяващ – това е щастие. Несебър е съдба. Той не се описва, той се живее...
Главният уредник на къща-музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново д-р Радка Пенчева издаде своята шеста самостоятелна книга с критически изследвания. Тук е мястото да припомним, че с предишния си критически сборник „Писателят: лица и спомени“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2014) авторката стана първият лауреат на новоучредената от Община Велико Търново награда „Култура“, връчвана за 24 май.
Тръгваш от точката, кой би предположил –
ще повториш търпението на ембриона –
защото си или много глупав, или знаеш
какво слага точка: накъсаните сънища...
Да си отглеждаш дните в саксии,
отляво надясно, да ги оглеждаш,
а когато саксиите свършат –
да садиш наново, да забравяш
вторника, веднага щом в почвата му...
Една сутрин след неспокойни сънища Грегор Замза откри, че се е преобразил в леглото си на огромно насекомо. Той се учуди от тази внезапна промяна, но вече закъсняваше за работа.
Щом влезе в офиса всякакви колебания за новата му самоличност се изпариха. Чистачката го нападна, крещейки “Хлебарка!”, и го заблъска с метлата...
Безпаметното криволичене на монолога с мухи бива прекъснат от фанфарното приветстване на 15:15 часа – нагрят на свещ нож, който преполовява застоялия работен следобед, предаването “Кой ви е по на сърце?” Водещата сама обожава 15 часа и 15 минути, защото мейлите от слушатели и рейтинговите данни посочват положителен апетит към рубриката...
Когато професионалният ти път е минал сред младите, с всичките им радости, мечти, проблеми, няма начин душата ти да не остане при тях завинаги. И години по-късно да ги опишеш в роман... Нашата събеседничка днес с радост ни споделя тайната да бъдеш приятел на младите.
