Този път Яна Вълчева ни подарява своите съкровени вечерни монолози, своите вечерни поетични откровения. Но това не са самотни монолози. В тази книга те са всъщност съкровени диалози с другия – с този, който е все още очакван, с този, който е трепетно присъствие, с този, който си е тръгнал, с този, който, може би, ще се завърне.
Учителят ни привлече с обич и заблестя по-ярко. Подредихме се около него и зачакахме следващия урок. Той знаеше толкова много! Гледахме го с възхищение – голямо светещо кълбо, излъчващо обич. Информацията усещахме като вибрация, която ни обогатява. Вече знаехме доста и очаквахме да се случи нещо много важно...
Купих си робот последно поколение, в когото е вложено цялото човешко познание. Купих го не затова, че външно не се различаваше от човек, че предугаждаше желанията ми и веднага ги изпълняваше, а защото можех да му задавам въпроси и получавах интересни отговори.
Здравей, приятелю! Какво те вълнува днес? Как се чувстваш? Сбъдна ли се голямото ти желание? Чуй какво си спомних! Нали се установи, че писаното от писатели фантасти след време се сбъдва. Защо да не става и с всеки от нас. Всеки иска хубави неща...
