Взели са ме триста дяволи – все на някого съм крива. Ангелите ме забравиха и душата ми се свива.
Никога не казвай: край! Краят е едно начало. Ада бъркаме със Рай. Черното излиза бяло.
Не съм златната рибка – не сбъдвам желания. Не чета вечер приказки. Не скъсявам разстояния.
Двама мъже спират дъха ми – две различни планети. Единият – баща на сина ми, другият – в ноти оплетен.
“Солено слънце” обединява в идеята за написването си загадката за човека като спомен, като съвременник и като пътник към утрешния ден. С творческата си задача Диана се е справила повече от успешно...
Интервю на Георги Н. Николов с писателя и сценарист проф. Златимир Коларов д.м.н., за мира и за войната.
Какво направи с мен, с какво плени и чувствата, и мислите самотни. Тъй дълги бяха скръбните ми дни, в които аз сподавях свойте вопли.
Светът се сгромолясва над главите ни, а ние сме прекрасни, намагнитени, сред някакви разкопки запокитени.
Не се ли умори да ме целуваш, не се ли умори да ме сънуваш, когато съм със теб или далече изгубен във самотна вечер...
С писалка-копие на Дон Кихот той атакува вятърните мелници, притиснат от живота, ала горд, той е един от странните отшелници...
