Ценителите на поетичното изкуство отдавна познават живеещата в Австралия Станка Николова с нейните книги “Спасена тишина”, “Когато лятото отмине”, “Водно огледало” и с публикациите й в периодичния печат. Сега пред нас е поредният й сборник “В прегръдките на залеза – нови стихотворения”.
Името “Европа” е въведено от финикийците, които посочват чрез него северните брегове на Средиземно море и близките им острови. Названието има гръцки произход и означава “очи, взор, поглед”...
Някой би запитал: “Защо изумрудена?” Ще отговоря веднага – с втъканите в стиховете й мъдрост и копнеж за щастие, за любов и емоционална взаимност изумрудът с магичните си качества сякаш най-точно отразява творчеството на Джина...
Генералните прогнози не ми се нравят,
не са времена за разходка приятни, ни да се наслаждава човек
на чистия цвят на небето, да чакаш
звездите и локвите да ти говорят...
До малкото охлювче седнала ще остана,
на слънцето искам, на дъждовете да се оставя. Нека те
ми говорят. Недвижна ще бъда. Камъкът
нека ми пее. Взривовете му аз ще слушам...
